Бесове

Не ми приляга, пък и не ще мога да разкажа за някои неща. Да разсъждавам за административните грешки, също не е моя работа и цялата тази административна страна я пренебрегвам напълно. Захващайки тази хроника, си поставих съвсем други задачи. Освен това много неща ще разкрие започналото сега в губернията следствие, трябва само малко да се изчака. И все пак не може да се мине без някои разяснения.

Но да продължа за Юлия Михайловна. Горката дама (аз много съжалявам за нея) можеше да постигне всичко, което тъй я влечеше и мамеше (слава и прочие), без всичките тия ексцентрични начинания, с които започна още от първия ден. Но дали от поетични изблици, дали поради горчивите разочарования, които бяха съпровождали първата й младост, стъпвайки на новото си поприще, тя изведнъж бе почувствала някакво особено призвание, почувствала се бе едва ли не богопомазана — „онази, над която лумна свещеният пламък“210, а тъкмо в тоя пламък се криеше бедата; все пак славата не е капела, която може да се нахлузи на всяка женска глава. Но да убедиш една жена в тази истина, винаги е било най-трудното нещо; напротив, ако й уйдисаш на ума, веднага ще преуспееш, а пък на нея се надпреварваха да й уйдисват. Горката жена се мислеше за оригинална, а същевременно бе станала играчка в ръцете на кого ли не. Не бяха един и двама ония, които използваха наивността й и си опекоха работата за краткото време на нейното губернаторстване. Господи, каква каша се беше забъркала в главата й под формата на самостоятелност! Харесваха й и едрите земевладения, и елементът на аристократизъм, и засилването на губернаторската власт, и елементът на демократизъм, и новите учреждения и редът, и свободомислието и социалните идейки, и строгият тон на аристократичния салон, и, кажи-речи, кръчмарската разюзданост на заобикалящата я младеж. Мечтаеше да дари щастие и да примири непримиримото, а по-точно да обедини всичко и всички в обожанието на собствената й особа. Имаше си и любимци; много й харесваше например Пьотър Степанович, който действаше впрочем с помощта на най-грубо ласкателство. Но той й харесваше и по друга една причина — най-невероятната, която обаче най-характерно рисуваше облика на бедната дама, — тя най-сериозно се надяваше, че един ден той ще й разкрие противодържавен заговор! Колкото и да е трудно да си го представим, но беше така. Кой знае защо, си беше втълпила, че в губернията непременно назрява противодържавен заговор. Впрочем понякога с мълчание, понякога с намеци, Пьотър Степанович поддържаше у нея тази странна идея. А тя си въобразяваше, че това е един човек, който поддържа връзки с всичко, що е революционно в Русия, но който същевременно й е предан до обожание. Разкриването на заговора, благодарностите от Петербург, стремителната кариера, предпазването на младежта от „крайности“ чрез личното си въздействие — „с добро“, — всичко това най-спокойно съжителстваше в тази глава, пълна с фантазии. Та нали беше спасила и покорила самия Пьотър Степанович (в това тя бе непоколебимо уверена), значи ще спаси и другите! Никой, никой от тях няма да загине, тя до един ще ги спаси — тя тъй ще ги сортира, тя тъй ще доложи за тях, тя тъй ще постъпи с тях — с оглед на висшата справедливост, — че може би дори историята и целият руски либерализъм ще благославят нейното име. А пък и заговорът ще бъде разкрит. Сиреч пълен успех.