Среднощни кули

— Тийр събира войски — обясняваше Сеонид. — Според слуховете лорд Дракона е заповядал на крал Дарлин да събира мъже за война. Сега в Тийр явно има крал, между другото. Любопитно събитие. Някои твърдят, че Дарлин ще тръгне в поход към Арад Доман, макар че според други трябва да е за Последната битка. Трети пък настояват, че ал-Тор възнамерява първо да победи сеанчанците. И трите възможности са допустими, а повече не мога да предложа, без сама да отида до Тийр — гледаше Перин и миришеше обнадеждено.

— Не — каза той. — Още не. Ранд не е в Кайриен, но Андор изглежда стабилен. Най-разумното според мен е да се отправя натам и да говоря с Елейн. Тя сигурно знае за нас.

Файле замириса притеснено.

— Лорд Айбара — каза Серин, — мислите ли, че кралицата ще ви посрещне радушно? Със знамето на Манедерен и след като си присвоихте титлата лорд…

Перин се навъси.

— И двете глупави знамена вече са свалени, а Елейн ще разбере нещата правилно, след като ѝ ги обясня.

— А моите войници? — обади се Алиандре. — Вероятно ще трябва да попитате, преди да прехвърлите чуждестранна войска на андорска земя.

— Ти няма да идваш — рече Перин. — Вече го казах, Алиандре. Ти ще си в Джеанна. Ще те прехвърлим там веднага щом се оправим с Белите плащове.

— Взето ли е някакво решение за тях? — запита Арганда и се наведе напред нетърпеливо и възбудено.

— Настояха за битка — отвърна Перин. — И пренебрегват поканите ми за по-нататъшни преговори. Реших да им дам битка.

Заобсъждаха това, макар скоро обсъждането да се превърна в спор какво означава да има крал в Тийр. Най-сетне Сеонид се покашля и отново насочи разговора към доклада:

— Сеанчанците са предмет на голямо обсъждане в Кайриен — каза тя. — Нашествениците, изглежда, се съсредоточават върху подсигуряването на земите си. Все още се разширяват на запад обаче и има редовни сражения в равнината Алмот.

— Разширяват се към Арад Доман — вметна Арганда. — Там наистина се мъти голяма битка.

— Най-вероятно — съгласи се Сеонид.

— Ако Последната битка дойде — каза Анура, — ще е изгодно да имаме съюз със сеанчанците — изглеждаше умислена, скръстила крака и седнала на извезаната си синьо-жълта възглавница.

— Те са оковавали Мъдри — рече Едара и твърде младото ѝ лице помръкна. Миришеше опасно. Гневно, но хладно, като миризмата на човек, който се кани да убие. — Не просто Шайдо, които заслужават съдбата си. Ако има съюз със Сеанчан, ще приключи веднага щом Кар-а-карн свърши работата си. Вече много от хората ми говорят за кръвна вражда с тези нашественици.

— Съмнявам се, че Ранд иска война между вас — каза Перин.

— Година и един ден — вметна кротко Едара. — Мъдри не може да бъдат взимани за гай-шайн, но може би сеанчанските обичаи са различни. Все едно, ще им дадем година и един ден. Ако не освободят пленниците, когато настоим след този срок, ще познаят копията ни. Кар-а-карн не може да иска повече от нас.