Изпепелени
- Автор: Бэгготт Джулиана
- Серия: Чисти #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712374
- Переводчик: Анна Стоева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Изпепелени». Краткое содержание книги:
Брадуел разговаря с една група майки. Всички се движат с мълчалива решителност. Във въздуха се усеща спотаено напрежение. Ел Капитан е облекчен, че всеобщата цел вече не е да убият него и Хелмут.
Майките организират тълпата. Оцелелите се разпръсват в двете посоки, за да обкръжат Купола. Майките вече са отделили онези, които ще останат – децата и хората, които ще се грижат за тях, както и другите, които ще са по-скоро в тежест, отколкото полезни. Те издигат няколко импровизирани палатки, за да ги пазят от вятъра и студа. Точно пред тях спират двамата войници от ОСР.
– Тази ще свърши работа – промърморва единият от тях.
– Няма да влизам в палатка – отсича Ел Капитан.
– Няма да влизам! – повтаря Хелмут.
– Сър, беше ни казано да ви оставим в някоя палатка.
– Не. Оставам с Брадуел. Щом той отива, и ние ще отидем.
– Ние ще отидем – повтаря Хелмут.
– Но Вие дори не можете да ходите, сър – отбелязва войникът от ОСР.
– Брадуел! – изкрещява Ел Капитан, нарушавайки тишината.
Брадуел се приближава.
– Какво?
– Няма просто да седим в тази проклета палатка.
– Кап, вие не сте в състояние...
– Ще дойдем с теб. Дори и ако трябва да пълзим, пак ще дойдем.
– Сериозно, дори не можете да...
– Не го правя поради причините, за които винаги съм си мислел, че ще го направя. Правя го, защото няма да те оставя сам. Ние сме като братя.
– Братя – казва Хелмут.
Брадуел вдига поглед към върховете на закърнелите дървета.
– Добре – съгласява се той. – Щом ще идваш с мен, искам да ми обещаеш нещо.
– Какво? – пита Ел Капитан.
– Ако не оцелея – отвръща Брадуел, – искам да провериш сърцето ми.
– Сърцето ти?
– Просто се увери, че то вече не бие. Увери се, че е спряло.
– Ако умреш, искаш да сложа ухо на гърдите ти и да се убедя, че сърцето ти не бие?
– Да. Точно това искам и не ме питай нищо повече.
– Добре – обещава Ел Капитан. – Така или иначе, ти няма да умреш, Брадуел.
Брадуел не казва нищо в отговор. Вместо това той отбелязва:
– Вятърът е силен днес, нали?
– Доста силен – кимва Ел Капитан.
– Дано да се задържи така – казва Брадуел и се отдалечава.
– Вятърът ли? – не разбира Ел Капитан. – За вятъра ли говорим?
– Вятъра – повтаря Хелмут.
Партридж
Вързани с канап
Дългата махагонова маса всъщност е екран. На нея се проектира карта в реално време, в центъра на която е Куполът. Партридж поглежда надолу към изображението. Малки тъмни точки обкръжават Купола и към тях се присъединяват още – точки, които прииждат от гората.
– Изображението се създава, като се обобщава информацията от различни камери, които регистрират движението и го проследяват – обяснява Бекли.
– Всяка точка е оцелял? – пита Партридж.
Това се случва наистина. Сега той осъзнава, че никога не е вярвал напълно, че това ще се случи.
– Точно така.
Айралийн хваща под ръка Партридж. Той толкова се е откъснал от действителността, че докосването ù го изненадва.
– Те са толкова много! – ужасява се тя.
Сърцето на Партридж бие оглушително в ушите му. Той усеща прилив на гордост. Не може да повярва, че те са се организирали и са се обединили по този начин. Представя си как се чувстват сега Ел Капитан и Брадуел. Дали те са начело? Дали те са в основата на всичко? В същия миг обаче гордостта му бързо се превръща в страх. Те се събират, защото очакват да влязат вътре. Това не е посещение на добра воля. Това е началото на революция.
– Трябва да се свържем с тях – казва Партридж. – Все още има начин да забавим всичко това. Трябва да го направим по мирен начин. Имаме ли нова информация за Преша и Лайда?
– Те идват насам – отвръща Бекли.
Мисълта за Лайда кара сърцето му да се свие. Защо не беше отговорила на нито едно от писмата му? Дали вече не го обича?
– Можеш да убедиш Преша да сключим примирие – предлага Айралийн. – Тя е една от тези хора. Ще знае как да разговаря с тях, нали?
Айралийн иска да каже тези несретници.
Бекли разговаря с някого по уоки-токито си:
– Готов ли е? Тук и сега?
– Какво става? – пита Партридж.
– Надявам се, че няма да имаш против – обяснява Бекли, – но си позволих да намеря някого, когото бихме могли да използваме за свръзка.
– Свръзка?
– Ще ти трябва някой на място, който да ни послужи за посредник. Сетих се за най-подходящия човек. Някого, на когото може би ще сметнат, че могат да имат... доверие.