Непрогледност

Анджело щракна с пръсти и неколцина гангстери, дошли заедно с Пол, моментално излязоха.

— Да се погрижа ли за ченгето? — попита Тони.

Пол махна с ръка.

— След като е дошъл дотук, значи знае повече, отколкото трябва. Следователно и той отива на пътешествие. Ще го разпитаме заедно с момичето, само че сега трябва да ги качим на „Монтегю Бей“, и то без да ги види екипажът. Предложения?

— Идеята не е лоша — одобри Серино. — Тони, действай!

При възможността да блесне лично пред Серино Тони се развихри. Извади две найлонови торби, ловко наду първата с флакона, завърза я и се зае с втората. Първата бавно отплава към тавана.

Един от гангстерите се върна и докладва, че наоколо е чисто и колата е разкарана.

Корабната сирена на „Монтегю Бей“ изсвири и те подскочиха. Всъщност от кораба ги делеше само тънката стена на склада. Пол изпсува. Тони изпусна втората торба и част от газа се разнесе из стаята. Усетил миризмата, Пол попита:

— Това вредно ли е?

— Не — отвърна Травино.

В настаналата бъркотия Лори се обърна към Лу:

— Имаш ли цигари?

Лу учудено я изгледа.

— Защо?

— Дай ми цигара! — повтори тя.

Той бръкна в джоба си и тутакси една ръка го сграбчи за китката. Гангстерът, докладвал за колата му, го изгледа свирепо и му издърпа ръката. Видял, че Лу държи пакет цигари и кибрит, се успокои и се махна. С недоумение Лу подаде цигарите на Лори, която прошепна:

— Сам ли си?

— За съжаление — отвърна тихо той и се усмихна на гангстера, който не сваляше очи от него.

— Запали една цигара — каза Лори.

— Благодаря, в момента не ми се пуши.

— Запали, ти казвам!

Лу я погледна объркано.

— Добре де, щом искаш.

Лори извади една цигара и я пъхна в устата му, след това взе кибрита и хвърли поглед към гангстера, който ги наблюдаваше. Изражението му беше същото. Тя драсна клечката. Лу се наведе с цигарата в уста, но Лори не му поднесе огъня, а запали останалите клечки. В момента, в който те избухнаха в пламък, хвърли кибрита към Тони и торбите му и изблъска учудения Лу от стола. Двамата се проснаха на пода.

Последвалият взрив бе страхотен, особено пред Тони и при тавана. Ударната вълна изби всички стъкла, лампите и вратата, но настолната лампа по чудо оцеля. Огненото кълбо погълна Тони, Анджело бе отхвърлен към стената. С пробити тъпанчета, засегнати дробове и опърлена до кожа коса той се свлече по стената и седна. Всички останали бяха повалени на пода, обгорени и оглушени. Някои с пъшкане се мъчеха да се изправят на четири крака.

Лори и Лу се отърваха сравнително леко на пода, тъй като се намираха под изтеклия етилен, макар че и те получиха повърхностни изгаряния и болки в ушите. Лори отвори очи и отпусна хватката си около кръста на Лу.

— Добре ли си? — попита тя. Ушите й пищяха.

— Какво, по дяволите, стана?

— Да изчезваме! — каза Лори, скочи на крака и го дръпна за ръката. — После ще ти обяснявам.