Хотели - Първа стая

Кимнах с разсеяна усмивка и погледът ми пробяга по редовете, без да се спре върху впечатляващата поредица блюда. Въпреки вцепенението си все пак забелязах, че Арман се е съобразил с моите предпочитания, като е отредил достойно място на морските дарове и десертите, сред които преобладаваха червените плодове.

- Струва ми се безупречно - постарах се да проявя възхищение аз.

- Сигурна ли сте? Имайте предвид, че все още можем да внесем промени.

- Не, не променяйте нищо. Убедена съм, че менюто е...

Не биваше да употребявам суперлативи като „върховно“, „разкошно“ или „великолепно“, до които Давид прибягваше по всякакъв повод.

- ...Божествено. Направо е божествено.

Той прие комплимента ми с добродушна усмивка, след което сияещото му лице внезапно стана угрижено.

- Неприятно ми е да ви напомня... но нотариусът очаква екземплярите с вашия подпис.

- Моите екземпляри ли? - зачудих се аз.

- На договора...

- А, да... договорът.

- Всичко трябва да бъде оформено преди сключването на брака, в противен случай клаузите остават невалидни и всичко трябва да започва отначало.

- Естествено, разбирам. Още утре ще ви го предам.

- Подписан? - настоя той, повдигайки една от гъстите си вежди.

Усетих, че не просто е загрижен да свърши както трябва работата си. Освен интересите на своя господар, изглежда, той имаше и личен интерес аз да изпълня дълга си.

- Да, очевидно - отвърнах едва ли не с виновен тон аз - под-писан.

Изглежда, вече всичко е написано и казано за благотворното влияние на котките. Тяхното заразително спокойствие, нежността им, ленивото им, равномерно мъркане, което е достатъчно, за да ви приспи...

С надеждата да получа поне временно успокоение, се притиснах до Фелисите, прегърнах я едва ли не майчински. Още от дете постъпвах така в дирене на утеха. Един-два пъти се откъснах от нея, за да се обадя на София, но мръсницата, естествено, не ми отговори. Накрая потънах в неспокоен сън, изпълнен с нелепи видения, в които Албан бе назначена на мое място като водеща на Културен коктейл, а тя реши да се яви в студиото съвсем гола под безразличните погледи на техниците и телевизионните зрители.

При събуждането не установих никакъв признак от присъствието на Давид. Нито пък, че междувременно е идвал у дома. На пода в банята нямаше смачкана на топка хавлия, нито пък се усещаше миризмата на тоалетната му вода. Дали изобщо си бе идвал? Моите повиквания по мобилния бяха като глас в пустиня. И ето че малко преди обяд:

- Ел? Добър ден, обажда се Клое.

- Клое? Но... Нима сте на работа в неделя?

- Не. Прехвърлих разговорите към домашния си телефон. Винаги постъпвам така, когато усетя, че през уикенда в канала ще бъде горещо.

Предположих, че ми се обажда по поръчение на моя годеник, а не по собствена инициатива. Дори в положение „свободно“ неговите войници бяха готови да влязат в бой, стига той да им даде знак.

- Окей... По какъв повод ме търсите?

- Давид ми възложи да вляза във връзка с вас. Той самият пренощува в кабинета си.