Хотели - Първа стая

Една по една тези подробности постепенно сваляха от лицето й маската, която останалите виждаха на екрана.

Що за глупава комедия ми бе изиграла тя? И преди всичко каква бе цената на нейното предателство? Вероятно колкото да върже двата края за месеца. Няколко едри банкноти, като онези, които той ми бе пъхнал в ръката, докато бяхме в галерията, или които ми бе дал, за да си купя еротичните книги от списъка. Да не би пък да бяха станали любовници? Мисълта за подобна перспектива ме прониза като нож и дъхът ми пресекна. Може би двамата се гавреха с моята доверчивост, докато правят любов? Може би се надсмиваха над непохватността ми на девственица, на предразсъдъците ми на глупава гъска, докато се валят, вкопчени един в друг без всякакви задръжки, като съвършена двойка от гледна точка на стремежа към разчупване на всякакви граници?

От колко време бе негова?

- Камера след трийсет - ревна Стан някъде наоколо.

- Ел? Ел, добре ли си?

Гласът на Албан вече едва проникваше през обвивката на пашкула, който с всеки изминал момент все по-здраво ме обвиваше. Добре ли бях наистина? Какво можех да й отговоря?

Ръката й ме подкрепяше за тила, но сякаш тялото, което по-треперваше от това докосване, не бе моето.

- Ел! Ел, по дяволите! Тук ли си?

Не, мила Албан, от доста време вече не бях тук. Бях изгубила връзка с реалността. Моята реалност се свеждаше до сподавено ридание, което ме смразяваше. Превръщах се в топка сладолед посред студиото. Виждах онова, което се случва около мен, като през мътна пелена, която нищо не бе в състояние да разкъса.