Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Сякаш си жива! — промърмори той. — Огромно гадно чудовище, което иска да ме затрупа заедно с хубавите ми сондажи! Но това няма да ти се удаде, курво проклета!
Отиде в малкия склад за взривни вещества и взе двете бомби, които беше приготвил. Всяка съдържаше шест пръчки динамит, плътно привързани около детонатор, който се задействуваше за тридесет секунди. Внимателно ги пусна в малка чанта, прибавяйки към тях запалка и няколко кутии кибрит.
— Света Богородице! — помоли се чистосърдечно той. — Направи така, че тези шибани неща да свършат работа!
— Пиетро, хей, Пиетро!
— Идвам! Имаме достатъчно време! — Пред барачката се беше изправил Джани с побеляло лице. — Какво има?
— Джинепа!… По-добре ела да го видиш!
Марио Джинепа лежеше по гръб, клепачите му потрепваха, въздухът излизаше на пресекулки от гърлото му. До леглото му стоеше Жан-Люк и мереше пулса му.
— На моменти е страшно ускорен, после изобщо не се долавя — притеснено промълви той.
— Само преди месец Марио мина на редовния медицински преглед за годината! — изплю се на пода Пиетро. — Кардиограми и всичко останало. Нямаше му нищо! Мръсни докторчета!
— Беше глупаво да го оставим последен — рече Джани.
— Той е шефът, той заповядва тук. Хайде, да го слагаме на носилката и да тръгваме към хеликоптера — мрачно подкани Пиетро. — Тук с нищо не можем да му помогнем. Динамитът, да върви по дяволите, и утре можем да го гръмнем!
Повдигнаха го внимателно, завиха го с топли дрехи и го понесоха през снега към чакащата машина. В момента, в който стигнаха до площадката, планината изпусна тежка въздишка. От върха на страховитата ледена грамада се откъснаха едри късове сняг и лед, след броени секунди лавината започна да се свлича с ужасяваща бързина. Нямаше време за бягство — единственото, което можеха да сторят, беше да чакат с примрели от ужас сърца. Грохотът нарасна, снежната грамада се откъсна от върха, отнесе като сламка последния фургон и един огромен стоманен резервоар в пропастта, после започна да стихва.
— Мама миа! — прекръсти се Джани. — Тоя път си помислих, че наистина заминаваме!
Жан-Люк също се прекръсти и погледна нагоре. Надвисналата над сондажа грамада беше още по-зловеща. Хиляди тонове сняг и лед всеки миг щяха да се сгромолясат върху тях. Отдолу чернееха оголените скали.
— Жан-Люк! — простена от носилката Джинепа. — Динамитът! Веднага!… Не чакайте повече!…
— Прав е! — размърда се Пиетро. — Или сега, или никога!
— Моля ви! — прошепна Джинепа. — Аз съм добре, направете го!…
Забързаха към хеликоптера. Вкараха носилката, напречно на предните седалки. Останалите се натовариха вътре и закопчаха предпазните колани. Жан-Люк се настани на лявата седалка и сложи шлемофона.
— Всичко наред ли е, Скот?
— Напълно, шефе — отвърна Гавалан. — Как е Джинепа?
— Зле — отвърна французинът и се зае с проверка на контролните уреди. Всичко беше в границите на зеленото, гориво имаше предостатъчно. — Тази грамада ще се стовари всеки момент, да я вземат дяволите! Трябва да внимаваме за завихрянето, ако не искаме да бъдем погребани в пропастта. Хайде!
— Взех още един шлемофон от „Роза“ — рече Гавалан. — Ще ни трябва за Пиетро.
— Ще му го дадем във въздуха — махна с ръка Жан-Люк. — Излитай, тук не се чувствам добре!
Скот подаде газ, машината леко се поклати и се откъсна от заснежената повърхност на площадката. Докато хеликоптерът набираше височина над пропастта, Жан-Люк се промуши през свързващия люк в задната част на кабината и подаде на Пиетро шлемофона.
— Слагай го на главата си! — нареди той. — Сега имаш връзка с кабината.
— Много добре — отвърна Пиетро, заел място до вратата.
— Дръж се здраво, ако обичаш. Щом сме почнали, трябва да свършим!
Пиетро нервно се изсмя. Жан-Люк хвърли поглед към Джинепа, който изглеждаше добре, после се върна на мястото си и включи вътрешната връзка.
— Чуваш ли ме, Пиетро?
— Si, si, amico.
Хеликоптерът продължи кръговото си изкачване, изравни се с върха. От този ъгъл надвисналата грамада не изглеждаше толкова страшна. Машината леко се разтърси.
— Още малко височина, amico — обади се Пиетро. — Трийсет-четирийсет метра и леко на север.
— Разбрано, Пиетро — отвърна Скот. — Сега ти си навигаторът.