Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Добре де — засмя се Толбът. — Нищо не казвам. А би ли взел със себе си и господин Армстронг утре? Доколкото разбрах, ще кацнете първо в Ал Шаргаз…
— Това официална молба ли е? — поколеба се Гавалан.
— Официално неофициална — усмихна се Толбът.
— Със или без иранско разрешение? Със или без паспорт?
— Имаш право на подобен въпрос — отвърна Толбът и този път се разсмя откровено. — Гарантирам ти обаче, че документите на господин Армстронг ще бъдат напълно в ред.
— Много добре, господин Армстронг — кимна Гавалан. — Ще бъда в квартирата на капитан Макайвър, ваш проблем е как да поддържате връзка. Възможният час на излитане е около пет следобед и нямам намерение да ви чакам. Съгласен ли сте?
— Благодаря ви, сър.
Гавалан отново се помъчи да установи акцента на Армстронг и отново не успя.
— Джордж, в началото на срещата ни ти спомена, че онова малко копеленце имало право. Какво искаше да кажеш? — извърна се той към Толбът. — Че трябва да търся някакви си скапани техерански власти?
— Не. Беше прав, като ти каза, че Бахтияр е напуснал поста си и се крие.
И двамата се втренчиха в него със зяпнали уста.
— Господи! Сигурен ли си?
— Преди два часа официално си подаде оставката и мъдро се покри — обясни със спокоен глас Толбът и леко размаха цигарата си. — Снощи началник-щабът на армията генерал Гара-баги нареди на войската да се върне в казармите и получи одобрението на останалите генерали. Обяви въоръжените сили за „неутрални“ и по този начин остави без защита своя министър-председател. На практика цялата страна е в ръцете на Хомейни.
— Неутрални ли? — смаяно попита Гавалан. — Но това означава чисто самоубийство!
— Съгласен съм, но това е истината.
— Господи!
— Естествено, не всички подразделения ще приемат тази заповед, някои от тях положително ще продължат да се бият… особено полицията и САВАК — добави дипломатът. — При всички случаи ще се лее кръв.
— Но това означава край на гражданската война! — възкликна развълнувано Макайвър. — Генералите са постъпили умно и са предотвратили истинското, голямото кръвопролитие! А ние ще можем да възобновим своята дейност!
— Едва ли, скъпи приятелю — все така спокойно и тихо отвърна Толбът. — Според мен страшното едва сега започва!
20
Сонда „Белисима“: 6,35 следобед.
Залезът беше величествен. Ниско над хоризонта блестяха облаци с позлатени от последните лъчи на слънцето ръбове, небето беше чисто, сякаш изпрано, проблясваха първите ярки звезди. Дискът на луната, почти безупречно кръгъл, бавно изплува над замрялата в очакване природа. Тук, на четири хиляди метра височина, беше изключително студено. Хоризонтът на изток потъмня, Жан-Люк с мъка откри малката жужаща в далечината точица, която би трябвало да бъде хеликоптерът 212.
— Идва, Джани — извика той на сондьорите.
Това беше третото завръщане на Скот Гавалан. Вече беше превозил повечето от обитателите на сондажа — работници, готвачи, три котки, четири кучета плюс канарчето на Джани Салубрио, на сигурно място край сонда „Роза“. Тук остана Марио Джинепа, който упорито настояваше да бъде превозен последен въпреки молбите на Жан-Люк, Джани, Пиетро и още двама работници, които привършваха със запечатването на сондажа.
Жан-Люк загрижено поглеждаше нагоре, където ледените вихри избухваха с внезапни пориви и изпращаха боцкащи тръпки в гръбначния му стълб. При първото завръщане на хеликоптера всички затаиха дъх и напрегнато зачакаха, макар Пиетро да ги уверяваше, че само динамит или волята божия могат да отприщят лавината. Но сякаш за да го опровергае, козирката на страховитата снежна маса леко помръдна и хората, които все още не бяха евакуирани, замръзнаха от ужас.
Пиетро щракна последния ключ и турбините на дизеловите генератори бавно започнаха да намаляват оборотите си. Той уморено избърса лицето си и по него остана мазно петно. Гърбът го болеше, ръцете му пареха от студа, но сондата беше запечатана по всички правила. Далеч над пропастта се появи хеликоптерът и внимателно се насочи за кацане.
— Да си вървим — обърна се той към останалите на италиански. — Вече нямаме работа тук, остава само да вдигнем във въздуха оная страхотия!
Работниците смутено се прекръстиха и забързаха надолу към площадката за кацане. Останал сам, Пиетро вдигна очи към надвисналата грамада.