Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуэлл Йен, Томасон Дастин
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-619-X
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
Въоръжени с този последен ключ, двамата приятели се гмурват в странния свят на Хипнеротомахия — свят на забравена ерудиция, странни сексуални желания и ужасяващо насилие. Но точно когато започват да осъзнават размера на своето откритие, заснеженото студентско градче е потресено: един отдавнашен изследовател на книгата е застрелян в пустите нощни зали на историческия факултет.
Сетне се раздава гласът на Къри.
— Пол — шепне той иззад вратата.
И тримата застиваме.
Пръв се опомня Пол.
— Ричард — казва той.
И преди ние с Джил да го спрем, посяга към ключалката.
— Махай се оттам! — виква Джил.
Но Пол вече е отключил и човекът от другата страна натиска дръжката.
На прага стои Ричард Къри, облечен със снощния черен костюм. Очите му са разширени от изненада. Държи нещо в ръката си.
— Трябва да поговоря с Пол насаме — казва дрезгаво той.
Пол вижда онова, което бие на очи — ситните кървави пръски по яката на бялата му риза.
— Махай се! — крясва Джил.
— Какво си направил? — пита Пол.
Къри го гледа втренчено, после протяга срещу него ръката, в която държи нещо.
Джил пристъпва напред.
— Махай се — повтаря той.
Къри не му обръща внимание.
— Намерих го. Пол. Чертежът. Вземи го.
— Няма да се приближаваш до него — заявява Джил с треперещ глас. — Ще повикаме полиция.
Очите ми са приковани към тъмния свитък в ръката на Къри. Излизам в коридора до Джил, тъй че и двамата да преградим пътя към Пол. Но точно когато Джил посяга към клетъчния си телефон, Къри ни изненадва. С едно внезапно движение той се хвърля между нас, отблъсва Пол в Служебната стая и затръшва вратата. Преди да реагираме, ключалката щраква.
Джил блъска с юмрук по вратата.
— Отвори! — крещи той, после ме бутва настрани и удря вратата с рамо.
Дебелото дърво не поддава. Отстъпваме и се хвърляме върху вратата едновременно. На втория път ключалката трепва. При всеки удар чувам звуци от другата страна.
— Още веднъж — пъхти Джил.
След третия удар ключалката се изкъртва и вратата с трясък отхвръква навътре.
Нахълтваме като изстреляни от оръдие и виждаме Къри и Пол от двете страни на камината. Къри все още протяга ръка. Джил се хвърля към тях, връхлита с пълна скорост върху Къри и го поваля на пода до камината. Главата на Къри удря металната решетка, изпод чиито крачета излитат искри и жаравата изведнъж припламва.
— Ричард! — възкликва Пол и изтичва към него.
Пол дръпва Къри настрани и го подпира върху останките от мокрия бюфет. Докато онзи прави усилие да се опомни, в очите му тече кръв от разцепената глава. Едва сега забелязвам чертежа в ръката на Пол.
— Добре ли си? — пита Пол, разтърсвайки Къри за раменете. — Трябва му линейка!
Но Джил мисли само за едно.
— Полицията ще се погрижи за него.
В този миг насреща ми лъхва гореща вълна. Сакото на Къри се е запалило отзад. Сега пламват и парчетата от бюфета.
— Назад! — крещи Джил.
Но аз съм застинал на място. Пламъците лумват към тавана, пробягват по събраните завеси. Подхранван от алкохола, пожарът се разпространява светкавично, поглъщайки всичко наоколо.
— Том! — виква Джил. — Махай се оттам! Отивам за пожарогасител!
С помощта на Пол Къри се изправя на крака. Изведнъж блъсва Пол настрани и с несигурни крачки излиза в коридора, сваляйки сакото в движение.
— Ричард! — изрича умолително Пол, вървейки след него.
Джил дотичва и почва да пръска завесите с пожарогасителя. Но огънят се разраства прекалено бързо. Под тавана танцуват облаци дим.
Най-сетне горещината и пушекът ни заставят да отстъпим назад през вратата. Усещам как дробовете ми се свиват и закривам устата си с длан. Когато се обръщам към стълбището, виждам през гъстите облаци дим как Пол и Къри се борят, крещейки нещо неясно.
Викам Пол, но бутилките в бюфета почват да експлодират и заглушават гласа ми. Първата вълна от стъклени шрапнели улучва Джил. Дръпвам го настрани и се ослушвам за отговора на Пол.
Сетне го чувам през пушека.
— Бягай, Том! Излизай!
Стените са оплискани с дребни огнени езичета. Във въздуха над стълбището изхвръква строшена бутилка; за миг увисва над нас, бълвайки пламъчета, после пада на първия етаж.
За секунда не става нищо. Сетне стъклото улучва купчината парцали, напоени с уиски, бренди и джин. Целият под лумва. Отдолу долита пукот на горящо дърво, огънят се разстила. Пътят към изхода вече е преграден. Джил крещи за помощ по телефона. Огънят се издига към втория етаж. В главата ми сякаш прехвърчат искри, дори и когато затварям очи, пак виждам бяла светлина. Рея се в облак от жега. Всичко изглежда безкрайно бавно и тежко. От тавана с трясък се сипе мазилка. Дансингът трепти като мираж.