Списъкът на седемте
- Автор: Frost Mark
- Серия: Артър Конан Дойл #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на седемте». Краткое содержание книги:
— Трябва да говорим с този човек — отсече Спаркс.
— На другата сутрин го намериха в гробището. Гърлото му беше разкъсано, сякаш е бил нападнат от диво животно. Гробарят твърди, че предната нощ чул наблизо вълчи вой.
Спаркс и Дойл се спогледаха. Айлин загърна още по-плътно шала около раменете си и впери поглед в пода. Трепереше. Стените изведнъж им се видяха прекалено тесни, за да удържат чувствата им затворени, и прекалено крехки, за да ги опазят от силите, които се групираха за атака срещу тях.
— Какво е това? — попита Спаркс и посочи едно пакетче на нощното шкафче.
— Трябваше да бъде закуската ми тази сутрин — отговори му Стокър. — Изглежда местно производство.
Спаркс вдигна пакета бисквити „На мама“ и заяви:
— Сега ще ви разкажем нашата част от историята.
Така и направиха.
16.
Бягство от дявола
Спаркс и Дойл разказаха всичко на Стокър и Айлин, без да спестяват някакви подробности, с изключение на връзките на Спаркс с правителството — за които нямаше други доказателства, освен собствените му думи — и съмненията на Дойл относно Спаркс — онази бележка от Лебу все още пареше мислите му като нагорещен ръжен. Беше се стъмнило, когато приключиха с разказа си. През целия следобед бе валяло. Улиците бяха покрити с две педи сняг, а фъртуната не показваше никакви признаци за скорошно спиране. Поръчаха в кухнята долу лека вечеря: супа, студено овнешко и царевичен хляб, и се нахраниха в стаята на Стокър. Храната не им донесе очакваното успокоение. Айлин почти не проговори, докато вечеряха, отбягваше погледа на Дойл и някак се бе свила в себе си, търсейки някакво убежище. Усетил, че ситуацията изисква използването на повече хора, Спаркс се извини и излезе, за да вземе Бари и Лари от близката странноприемница. Стокър се възползва от момента и извика Дойл в коридора, за да му каже няколко думи насаме. Двамата все пак оставиха вратата леко открехната, за да държат стаята и по-точно прозорците под око.
— Искам да споделя нещо като между мъже — тихо започна Стокър. — Искрено се опасявам, че ситуацията тук е твърде недискретна.
— Не разбирам — призна си Дойл.
— Аз съм семеен и бракът ми е щастлив, доктор Дойл. Жена ми и аз имаме малко дете. От друга страна, както едва ли сте пропуснали да забележите, на мис Темпъл се наложи да прекара миналата нощ в стаята ми.
— Но нали сте охранявали живота й…
— Въпреки това. Мис Темпъл е актриса и не е необходимо човек да се взира, за да установи, че е изключително привлекателна. Ако това, което се е случило тук, се разбере в Лондон… — Стокър сви рамене по начина, по който ги свиват джентълмените при разговор в салоните на частните клубове за мъже.
— Като изхождаме от някои други обстоятелства, подобно нещо е недопустимо — отговори Дойл, едва скривайки изненадата си. Нямаше ли край това фанатично внимание, което обществото отделяше на благоприличието?
— В такъв случай, аз оставам да завися от вашата дискретност — с облекчение произнесе Стокър и предложи десницата си. — Отивам да си поръчам едно бренди, вие ще искате ли?
— Благодаря, не. — Дойл не искаше да размътва мозъка си преди очакващата ги нощ.
— Снощи, преди да си легне, мис Темпъл пожела една чаша вместо успокоително. Мисля да й донеса и сега.
Той леко се поклони и слезе на долния етаж. Дойл отново влезе в стаята. Айлин седеше будна в леглото и ловко свиваше цигара от ситно нарязан тютюн. Дойл изненадано разтвори очи.
— Имате ли огънче? — попита го тя.