Обещанието на краля вещер

Изведнъж Кнеликт се раздвижи. Ентрери посегна към оръжията си, но Джарлаксъл разпозна жеста и сграбчи ръката на приятеля си.

Задуха силен вятър и около тях се завихри прах, ослепявайки ги за миг. И когато изчезна, двамата бяха сами.

— Те не бяха тук наистина — каза Джарлаксъл. — Кнеликт ни прожектира образа и звуците на цялата група.

Той е силен.

— Но разговорът наистина се състоя, нали?

— Ние ги чувахме и те чуваха нас — увери го Джарлаксъл. Мрачният елф направи няколко бързи магии и потупа превръзката на окото си повече от един път.

— И сега работим за Цитаделата на убийците? — попита Ентрери.

— И за сестрите драконки. Не би било благоразумно да забравим за тях двете.

— Изглеждаш доволен от всичко това.

— Най-лесният път към добиването на контрол е покрай онези, които управляват в момента.

— Мислех, че Джарлаксъл винаги контролира положението — отбеляза Ентрери с внезапна остра нотка в гласа.

Мрачният елф долови тази острота и го погледна с любопитство.

— Дори когато не би трябвало да има контрол — продължи убиецът. — Дори в онези случаи, когато поема контрол над нещо, което не го засяга.

— Кога започна да говориш със загадки?

— Кога реши да ме манипулираш по такъв начин?

— Да те манипулирам? — Джарлаксъл се засмя. — Е, приятелю, не е ли това природата на нашите отношения? Взаимно манипулиране за лична изгода?

— Така ли е?

— Трябва ли да прекараме целия този разговор в задаване на въпроси без отговор?

В отговор Ентрери измъкна флейтата на Идалия и я хвърли в краката на Джарлаксъл.

— Не аз ти я дадох — заяви мрачният елф.

— Наистина ли? — запита Ентрери. — Не беше ли дар от сестрите, със знанието и одобрението на Джарлаксъл?

— Това е скъпоценен инструмент, дар, който повечето хора биха оценили.

— Това е манипулация на сърцето и ти го знаеше.

Мрачният елф си придаде невинно изражение, но не можа да се сдържи и вместо това се изкикоти.

— Да не би да се страхуваше, че няма да вляза в замъка, ако не чувствам нещо към Арраян?

— Нямах представа, че Арраян съществува — изтъкна Джарлаксъл.

— Но се наслаждаваше на манипулацията.

— Приятелю… — започна Джарлаксъл, но Ентрери го прекъсна.

— Не ме наричай така.

Тонът на Ентрери отново изненада мрачния елф, сякаш онова острие в гласа му се бе извило и назъбило.

— Виждам, че все още не можеш да признаеш очевидното — каза Джарлаксъл. Той направи крачка назад, като почти очакваше Ентрери да изтегли меча си.

Убиецът се огледа.

— Кнеликт и слугите му отдавна си отидоха — увери го Джарлаксъл и потупа омагьосаната превръзка на окото си, за да подчертае тази сигурност.