Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
— Можем да се договорим, но само срещу сребро — казваше Стария Даг.
Говореше се, че в страната няма сребро. Но сега хората извадиха старите талери и други сребърни вещи и Стария Даг получи повече сребро, отколкото бе вложил, а освен това имаше и собствено жито от сделката.
— Трябва да го направим отново — рече братовчедът Холдер, — явно можем да спечелим още пари.
— Не, имам достатъчно пари — заяви Даг.
Така се потвърди онова, което казваха хората.
Стария Даг наистина може да беше свръхестествено създание. Независимо от властите и кралските разпореждания той осигури по един свръхестествен начин жито за бедните. Не беше вече толкова лошо за хората му в Бьорндал, в селището, та дори и в колибите в гората. Там все още имаше останало малко зърно на дъното на скриновете, както и в постройките му за запаси. Бе ги построил, за да може най-вече добре да съхрани зърното там, но му беше жал да измете последното зърно на стопаните отвъд.
Подивелите от глад хора, които прииждаха от полето на открито, стимулираха желанието му да демонстрира могъществото си — беше се говорило така, — а можеше и да има истина в това, но неговото могъщество осигуряваше зърно, а зърното означаваше живот.
Благодарение на Стария Даг от сигурна смърт бяха спасени много, стари и млади — в това никой не се съмняваше.
След всичко това той направи едно необичайно лятно пътуване в гората и добре я проучи. Озова се на високо място, откъдето се разкриваше гледка надалеч. Житото бе придобито със среброто, а среброто — от гората. Среброто беше вечно като горите. Беше го дал за жито — но среброто се върна. Така беше и с горите. Въпреки многото сеч те отново се връщаха — като среброто.
17
Жътвата беше богата и всичко в Бьорндал стана според очакванията на Даг. Зимата след 1814 година беше сковаващо студена, а хората в града и по други места се бореха с нищетата — в Бьорндал обаче огънят в камините гореше ярък и буен, както беше винаги в студените зими. Майор Баре дойде на гости и разказа за онова, което се случва по света, както и за това, че е сключен мир на север. В края на февруари той отново се появи и зачервен от ярост, съобщи, че кралят в Копенхаген е отстъпил Норвегия на Швеция без никаква военна намеса.
— Какво ще кажеш за това? — обърна се майорът към Стария Даг.
— Датска или шведска, едно и също е според мен — рече Даг.
Тук майорът скочи:
— Шведите са ни врагове от поколения! — избухна той.
— Ами — рече Стария Даг, — шведите са ни били понякога, ала и ние сме ги побеждавали. Това е точната сметка; но в моите книги по история не мога да намеря нищо друго, освен че винаги сме побеждавали здраво датчаните, когато сме кръстосвали с тях оръжие — и въпреки това те са ни били господари в продължение на векове. Това не е честно според мен.
Настроението на майора се понижи. Следователно Стария Даг имаше непоклатимо мнение и за това, и то с такъв задълбочен поглед върху миналото, че майорът не можеше да му противоречи. Още повече че неговото мнение изглеждаше съвсем разумно.
— Все пак — хвърли силната си карта майорът, — да имаме за крал швед! Това на нищо не прилича!
За него през цялото му военно минало шведите бяха врагове. И затова майорът не можеше да приеме думите на събеседника си. Според неговите разбирания това означаваше да минеш на страната на неприятеля.
— Хм — рече Стария Даг сериозно, — този Кристиан Фредерик, около когото вие в Кристияния5 се суетите и славословите, май е само един фустогонец. А новият, в Швеция, Карл Йохан, той е помирисвал барут.
След като каза това, Стария Даг стана — бяха в залата, на светлината на камината той изглеждаше огромен и страшен, а в гласа му имаше стаена сила.
— Струва ми се, че би трябвало сами да бъдем господари на себе си, без датчани и без шведи, както в древни времена. Нямаме ли възможност за това, тогава според мен е все едно, дали ще бъдем управлявани от юг или от изток. Тук, в Бьорндал, ние сме си единствени господари и… смятам, че ще бъде добре да извикам госпожица Крюсе, за да ни донесе по едно питие. Какво ще кажеш за това?
Досега по лицето на Даг, както и в тона му, се четеше известна твърдост, дори необузданост. И по всяка вероятност мисълта, че е издал древни родови пристрастия, го накара изведнъж да отклони разговора.
5
Името на Осло между 1624 и 1925 г. — Б.пр.