Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Жената не се решаваше да вдигне очи към Стария Даг. Загрубелите й от работа ръце непрестанно се движеха. Дърпаха и гладеха престилката й, докато тя говореше и се клатеше ту напред, ту назад.
Всъщност онова, за което искаше да разговаря, се отнасяше до ленсмана. Нейният мъж бе попаднал в мрежата на ленсмана и седеше при него, пиеше и играеше карти по цели дни. Не смеел да откаже на поканите на ленсмана, защото бил задлъжнял до уши и затова бил принуден да продължава играенето на карти. И случело ли се някога да спечели, тогава парите му изчезвали, твърдял той, а сатанинското куче бродело насам-натам, като ставало толкова злокобно, че мъжът й се връщал у дома си полумъртъв от уплаха. Сега ленсманът отново започнал игрите; вече цели два дни и две нощи.
— Само Бог знае как ще свърши всичко това — рече накрая жената.
— Да, той със сигурност знае. В това можеш да бъдеш сигурна, жено — рече строго Стария Даг.
Потънала в собствената си мъка, жената подскочи от страх на стола — от тона, с който Даг произнесе думите. Сепната, тя застана почти на един крак, а очите й мигаха уплашено, когато той я запита с по-спокоен глас, дали двамата ще продължат и довечера играта си на карти.
Жената му каза, че това може да продължи цяла седмица, щом веднъж ленсманът е обзет от своя вихър.
Макар и да не познаваше жената, Стария Даг се досети кой е нейният мъж. Два пъти вече той се бе опитвал да вдигне непрокопсаника отново на крака, с опрощаване на дългове и помощ с превозни средства, с поуки и строгост. Стария Даг прокара ръка по косата си. Нежната кожа над белега на сляпото му око, спомен от едно сбиване през младите му години, пулсираше.
— Ти отиди в кухнята, да поискаш там нещо за ядене, докато впрегнем конете — рече той.
— Бог да ми е на помощ — извика жената, — да не смятате да отидем до ленсмана? Тогава всичко е обречено.
Даг излезе и затвори вратата след себе си. Жената се повъртя притеснена, но после го последва. След като се полута малко, намери кухнята, където по-рано бе разговаряла с госпожица Крюсе.
Докато Даг закара жената в дома й, вечерта се спусна. По пътя тя го убеждаваше да изчака до сутринта или поне да вземе някого със себе си — не бива заради нея да си докарва такова нещастие. Ленсманът не беше частно лице, а човек на властта, а неговото куче — в това куче се криеше самият сатана.
Даг завърза коня си до портите и тръгна по неподдържаната алея през двора на ленсмана. Светлините зад пердетата, гласовете и ударите по масата, издаваха къде се намираха. Стигна пипнешком до входната врата — тя не беше затворена — и влезе, като тръгна по посока на звуците. Всъщност заради кучето Даг трябваше да вземе със себе си брадва и пистолет, но изостави тази идея. Някога, в младостта си, той едва не бе станал убиец и при това, без да има оръжие. Ето защо трябваше да внимава какво прави.
Стигна до служебния кабинет и отвори вратата.
Зачервеното лице на ленсмана с изцъклен, изгарящ заради алкохола поглед се открояваше сред валмата дим, спускащи се над пламъка на свещта, от който той палеше порцелановата си лула в същия момент, когато врата се отвори.
Въпреки че ленсманът бе страшно пиян, изпитваше такъв голям респект към Стария Даг, че остана да седи с ококорени очи. Останалите трима, които стояха край масата, също се обърнаха към вратата и останаха със зяпнала уста, обзети от страх, свити и пияни до несвяст.
Даг извика мъжа на нещастната жена и му нареди да тръгва с него. Тогава обаче ленсманът се окопити. В минало то си той бе смел човек и въпреки цялото безпътие, в което бе затънал, яростта извади на повърхността част от предишната му смелост. Изпсува с най-отвратителните ругатни, на които бе способен, а след това… — след това ленсманът и кучето му се хвърлиха в общ скок върху дошлия.
Стария Даг, макар и да бе на възраст, не беше пил, а и на млади години безброй пъти се бе принуждавал в борба с хора и животни да действа с бързината на светкавица. Беше се бил с брадва, която свистеше от мощния замах, сред глутница вълци и в същото време бе нанасял и ритници с краката си. Тежките му ритници бяха строшили не един вълчи гръбнак.
Сега замахна един-единствен път с гола ръка и в стаята се чу шум като от удар върху нещо мокро. Ленсманът се сгромоляса на пода, като повлече със себе си и един стол. Кучето излая така настървено, че цялата къща заехтя. Стария Даг направи крачка напред и с един ритник строши гръбнака на кучето, което падна смазано, и лаят му секна. Сграбчи мъжа, за когото беше дошъл, бутна го към вратата и преди да тръгне, събори свещта от масата и потопи стаята в пълен мрак.