Вестители

— Не. За съжаление нямахме право да задържаме гостите след като се случи инцидента. Очевидно старите традиции и привилегиите на днешните аристократи са по-важни от това да разберем кой сред нас е предател — отвърна и жилите на врата му се изпънаха.

Романова се изправи и започна да обикаля стаята.

— Макар да не можем да направим нищо в момента, вие трябва бързо да изчезнете. Не казвайте на никого къде отивате, дори на Ордена — каза тя решително.

Кършеше пръсти и място не можеше да си намери.

— Нима смяташ, че някой от Ордена, някой от твоите хора, може да извърши подобно нещо? — запитах я невярващо.

— Няма значение какво смятам. Може би никой от тях преднамерено няма да направи нищо срещу теб, но е вероятно отнякъде да изтича информация. Не трябва да споделяме нищо с никого. Не знаем кой ще слуша в това време — каза нервно и отново погледна през прозореца. — Аз ще се погрижа за останалото.

— Ще задават въпроси — обърна се към нея Игор.

— Не се тревожи за това сега — тя отново извърна очи към прозореца. — Важното е да запазим всичко скрито от недоброжелатели.

— Като Казимир Буковски може би? — отвърнах предизвикателно.

Наталия се обърна рязко към нас и ме загледа в недоумение.

— Дал ли ти е повод да смяташ, че би извършил това?

— А трябва ли да ми дава? — изсумтях. — Само като го погледна, и ми става ясно що за тип е.

— Ксения, не можеш да хвърляш обвинения току-така — отвърна ми и си помислих, че най-накрая старата Романова се е завърнала. Тази, която обичаше да ме поучава и критикува.

— Току-що ми каза, че не можеш да бъдеш сигурна в лоялността на самия Орден. Буковски не е дори негов член! Какво те кара да мислиш, че е неспособен да се опита да ме убие? — отвърнах ѝ.

Само мен ли ме побиваха тръпки от този мазник?

— Казимир Буковски е много надарен вестител! Той е потомък на уважаван и изявен род и досега е бил само в помощ на Ордена! — защити го на мига, а след това продължи по-неуверено. — Освен това е мой стар приятел и аз го познавам много по-добре, отколкото който и да е друг човек.

Стори ми се, че самата Романова се смути от казаното, но реших да си замълча. Ха, ще ти е за първи път! Интересно докъде се простираха приятелските им отношения и колко ли отдавна е било това. А може би все още продължаваше. Беше ми странно да си помисля, че изобщо някой мъж би могъл да спечели сърцето на Романова. След като открие къде го е скрила, разбира се.

— Наталия, преди известно време ми каза да не позволявам на личните ми отношения и чувства да замъглят преценката ми — намеси се Игор и в този миг поисках да се завия през глава.

Какво сега, щяхме открито да съобщаваме на целия свят, че съвсем малко ни трябва да нарушим един от най-строгите и стари закони на общността?

— Знаеш, че Буковски е хитър и много амбициозен. Контактите му се простират отвъд нашите хора.

Наталия го стрелна с укорителен поглед.

— Казимир е помогнал и на много хора, да. Не само на вестители и пазители, сред които и твоя баща, Алешкин — при думите ѝ Игор сякаш застана нащрек и тялото му се напрегна.