Кръвен обет [bg]

— Той е позор за Крилете на Адом. Много се радвам, че сте добре, фелдмаршале — додаде той.

— Благодаря ти. — Тамас леко се усмихна. — Имаш ли представа защо Рийз ни е предал?

— Той беше съкрушен човек, сър — рече Барат. — Стар и озлобен.

Тамас се престори на изненадан.

— Наистина ли? Не мога да кажа, че сме били приятели, но двамата с него сме почти на едни години. Той завърши университета и академията преди мен. Нищо не можеше да се сравни с начина, по който обичаше Адро, освен това беше прекрасен баща и пълководец. Той прекрасно поведе кампанията срещу роялистите.

— Това бяха моите лични впечатления от него, сър. Аз го познавах около година. Не исках да прозвучи обидно.

— По каква причина той е бил стар и озлобен? — осведоми се фелдмаршалът.

— Не зная. Той…

— Слушам те.

— Не бих искал да се докосвам до слухове, сър, не и без да разполагам с факти.

— Малко е късно за това — отбеляза Тамас. — Рийз ме предостави в ръцете на кезиански Привилегирован. Той е гнусен предател.

Барат бе придобил леко сепнат вид при тези думи. Той облиза устни и каза:

— Не мисля, че той ме харесваше. Дразнеше го високото мнение, което лейди Винцеслав има за мен. Не одобряваше, че човек на моите години се е издигнал до подобен чин.

Тамас отново се престори на изненадан.

— Трудно ми е да си представя това. Зная, че колегата ти Сабастениен се издигна дори по-бързо от теб, без да спи с лейди Винцеслав.

— Така е, но… — В следващия миг Барат осъзна чутото. — Фелдмаршале! С цялото ми уважение към вас, ще трябва да настоя да вземете назад тези думи.

— И двамата знаем, че са истина. То е известно не само на двама ни с теб, а и сред моите войници и Крилете на Адом.

В действителност не беше така, но Барат нямаше как да знае. Тамас чу как Сабастениен се размърдва зад паравана. За момент Барат погледна натам; фелдмаршалът прочисти гърло, за да привлече вниманието му.

— Не бих се поколебал да ви призова на дуел. За да защитя своята чест и честта на милейди.

— Готов си да обявиш дуел на един барутен маг? — рече Тамас. — Наистина ли?

Барат се подсмихна.

— Точно така. И съм готов да настоя да изберете пистолети, дори и ако това ще означава смъртта ми. Готов съм да защитавам честта си.

Барат знаеше за златното късче, имплантирано в крака на Тамас, иначе не би бил тъй великодушен. Освен това той бе започнал да високопарничи, следователно знаеше, че е наблюдаван.

— Къде е синът на Рийз? — попита Тамас.

Генерал Барат го погледна сепнато.

— Моля? Как бих могъл да зная?

— Прощавай, умът ми е уморен. Вече зная къде е. Тази сутрин са извадили тялото му от канала. Намерели са го тъй жестоко удушен, че главата се е отделила при изваждането на трупа. А нозете му били оковани. Тъжно е, че едно осемнадесетгодишно момче с подобен потенциал е приключило живота си по подобен начин. Трябва да знаеш, че това е още една обща черта между двама ни с Рийз: и двамата се оженихме късно, и двамата се сдобихме със син скоро преди съпругите ни да починат.