Кръвен обет [bg]

В действителност той не можеше да се отърси от еуфорията на барутния транс. Нуждаеше се от него. И не можеше да му се насити, като отдавна отлаганите обятия на любима. С наченките на пристрастяване щеше да се оправя впоследствие. За момента имаше по-важни неща. Въпреки барутния транс, един от най-дълбоките, в които бе изпадал през целия си живот, фелдмаршалът почти не можеше да помръдне. Тялото му все още биваше измъчвано от болката, все още умоляваше за почивка — просто умът не го осъзнаваше.

— Разкажи ми за генерал Сабастениен — каза Тамас.

— Сирак — отвърна Олем, — станал част от Крилете на Адом като събирач на куршуми. Те са неговото семейство. Адро е негов баща, армията е негова майка.

— Аз съм чувал същото.

— Той ми помогна да ви открия. Измяната на Рийз го нарани дълбоко.

— Той знае ли, че Рийз е мъртъв? — попита Тамас.

Сержантът поклати глава.

— И ти никому не си казвал за невинността му?

— На никого, сър — потвърди Олем.

— Добре. Покани Сабастениен да влезе.

Бригаден генерал Сабастениен беше един от най-младите офицери в Крилете на Адом, едва двадесет и пет годишен. Но Тамас знаеше, че случайни хора не се издигаха толкова високо сред наемниците. За целта те трябваше да бъдат бързи, интелигентни, храбри и фанатично отдадени на рода Винцеслав и на Адро. И те наистина бяха такива — до появата на бригаден генерал Барат.

Сабастениен беше нисък човек, с тъмна, рошава коса, спускаща се до веждите му. За да изглежда по-зрял, той си беше пуснал бакенбарди. Те наистина му отиваха.

— Радвам се отново да ви видя, сър — каза наемникът.

— Благодаря ти. Разбрах, че си помогнал на Олем да ме намери. — Тамас кимна към телохранителя си и го отпрати. Олем излезе на балкона, а фелдмаршалът трябваше да стисне зъби заради гаденето, породено от непредпазливия жест. И да си припомни да бъде по-предпазлив.

— Помогнах, както можах — рече Сабастениен. — Ако има и друго, с което бих могъл да допринеса, само кажете. Лейди Винцеслав ми даде разрешението си да събера хора, с които да открия предателя Рийз. Той няма да ни се измъкне.

— Наистина има още нещо, което би могъл да сториш.

— Само кажете, фелдмаршале.

— Става дума за нещо дребно. Виждащ ли онзи параван? — Тамас посочи към ъгъла на стаята. Въпросната преграда предоставяше кътче уединение, където човек да се преоблече. — Бих искал да се оттеглиш зад него и да изчакаш.

— Простете?

— Скоро ще разбереш защо. За момента приеми, че това е прищявката на един старец.

Генерал Сабастениен кимна колебливо.

— Сега ли?

Тамас погледна към часовника.

— Да, би било добре.

Сабастениен се оттегли. Минаха няколко мига, по време на които Тамас стоя със затворени очи. Умът му, макар и отделен от болка и умора, които биха отнели съзнанието на обикновен човек, все още се замайваше от барутния транс. Отваряйки очи, той видя Олем на балкона, загледан в летящите над Изборния площад птици. А ако се съсредоточеше, дори можеше да долови ударите на сърцето на Сабастениен иззад паравана. Младият офицер бе спокоен.