![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
Тя се изправя на крака и се втурва към вратата. С крайчеца на окото си вижда как той се навежда да си вземе очилата. Тичешком тя преминава покрай стаята на Як и отива в кухнята. Тежките стъпки на Даниел прозвучават в коридора.
Мислите се гонят в съзнанието ѝ. „Полицаите вече би трябвало да са тук — Юна каза, че са на път.“
Елин сграбчва дълбок тиган от кухненския плот, докато минава през кухнята, тичешком прекосява всекидневната, отваря вратата на гаража и запокитва долу тигана.
Чува го как трещи надолу по стълбите, докато самата тя се прокрадва нагоре.
Даниел е пред вратата на гаража, но не се оставя да бъде заблуден. Чул е звука от стъпките ѝ към горните етажи. Скоро възможностите ѝ ще се изчерпят. Елин е останала без дъх, но притичва покрай етажа, където се крие Вики, и малко по-бавно продължава нагоре по стълбата, за да примами Даниел далеч от момичето, към най-горния етаж.
Елин знае, че просто трябва да издържи, докато пристигне полицията, трябва да успее, трябва да отвлече вниманието на Даниел, така че да не отиде в стаята на Вики.
Стълбата зад нея скърца под стъпките на Даниел.
Той се качва на най-горния етаж. Почти съвсем тъмно е. Тя бързо отива да вземе ръжена от стойката пред кахлената печка. Другите инструменти се полюшват със звънтене. Елин застава по средата на стаята и строшава лампиона с един-единствен удар. Големият плафон от грапаво стъкло пада на пода и се разбива с трясък. Късчетата стъкло се пръсват по пода, след което се възцарява тишина.
Чуват се само тежките стъпки по стълбата.
Елин се е спотаила в мрака до една етажерка за книги вдясно от вратата.
Даниел диша запъхтяно, докато изкачва последните стъпала. Не бърза, защото знае, че тя не може да избяга от последния етаж.
Елин се опитва да приглуши звука от дишането си.
Даниел стои неподвижен с брадвата в ръка, взира се в тъмната стая, след което натиска копчето за лампата.
То цъква, но нищо не се случва. Продължава да е тъмно.
169
Елин се спотайва в мрака, стиснала ръжена с две ръце. Трепери от адреналина в кръвта си, но усеща прилив на сила.
Даниел диша меко и предпазливо тръгва през стаята.
Тя не може да го види, но под обувките му хруска стъкло.
Изведнъж нещо изщраква и електрическо жужене е последвано от тракане. Светлина се процежда през множеството дупчици между ламелите на щорите. Даниел е до вратата и чака, докато щорите бавно се вдигат и светлината изпълва стаята.
Няма къде да се скрие.
Той я гледа втренчено и тя отстъпва с ръжена, насочен към него.
Даниел държи брадвата в дясната си ръка, поглежда я, след което се приближава.
Елин замахва към него, но той се дръпва. Тя диша запъхтяно и отново насочва ръжена към него. Остра болка прорязва крака ѝ, когато стъпва на едно парче стъкло, но не изпуска Даниел от поглед.
Брадвата се поклаща в ръката му.
Тя удря отново, но той се отмества.
Вторачил е непроницаем поглед в нея.
Ненадейно той замахва с брадвата. Светкавично, силно. Широката страна на острието улучва ръжена. Чува се тъп звън при срещата на метал с метал. Ръженът потреперва толкова силно, че е избит от ръката ѝ и тупва на пода.
Тя вече не може да се защити, отстъпва заднишком и с изумление проумява, че нещата няма да се развият никак добре за нея. Тревога се просмуква в тялото ѝ и я прави странно безучастна, сякаш е просто наблюдател.
Даниел се приближава още повече.
Поглежда го в очите, той среща погледа ѝ, но сякаш нищо не докосва струна в душата му.
Най-накрая тя опира гръб в големия прозорец. Отвесно зад нея се спуска гладката бетонена фасада три и половина етажа надолу, до настлан с камък двор с градински мебели и скара.
Стъпалата на Елин кървят и червените провлечени следи се открояват по светлия дървен под.
Останала без сили, тя стои неподвижно и си казва, че би трябвало да преговаря, да му обещае нещо, да го накара да говори.
Даниел диша по-тежко, известно време я наблюдава, навлажнява устните си, след което бързо изминава последните крачки до нея, замахва с брадвата и удря. Тя инстинктивно отмества глава. Брадвата се забива с трясък в прозореца. Тя усеща как дебелото стъкло се разтриса зад гърба ѝ и чува режещия звук, когато започва да се пропуква. Даниел пак вдига брадвата, но преди да успее да нанесе удар, Елин се навежда назад. Отпуска се с цялата си тежест към големия прозорец и усеща как той се огъва. Стомахът ѝ се обръща. Тя пада заднишком, свободно през въздуха, сред облак от стъкло и блещукащи отломки. Елин Франк затваря очи и дори не забелязва кога се приземява.