Крепостта в скалите
- Автор: Май Карл
- Серия: satan und ischariot #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Крепостта в скалите». Краткое содержание книги:
— Наистина чувам нещо важно. Кой предвожда кервана с колите? Питам, защото предполагам, че коларите не знаят пътя за Алмаден.
— Мелтън предвидливо им изпрати да ги пресрещнат няколко индианци.
— А ти виждал ли си хората с каруците и мулетата?
— Не, защото са тръгнали по друг път, по който е нямало как да се срещнем. Пътят, минаващ през асиендата, който използва и ти, на места е непроходим за каруци и затова коларите са били принудени да поемат по друг път, който се намира по на юг и е по-дълъг, но после пак се слива с нашия.
— Позната ли ти е местността, където се срещат двата пътя?
— Много добре, защото аз бях човекът, който трябваше да намери този по-удобен път. Вдругиден ще стигнем до това място.
— Мислиш ли, че тогава колите ще са минали вече оттам?
— Като пресметна по-точно времето и ако не ги е сполетяла някаква злополука, мисля, че е твърде вероятно да се доберат до въпросното място утре привечер.
— В такъв случай те ще са пред нас и ще имаме възможност да се снабдим с храна, а?
— И не само с храна. В каруците има и много други неща, от които се нуждаят в Алмаден.
— Ако всичко това излезе истина, ще призная, че с тази вест ми правиш услуга, която заслужава благодарността ми, макар че и без теб пак щяхме да се натъкнем на кервана. Но от думите ти научавам и още нещо, което за нас е не по-малко важно, въпреки че е твърде неприятно. В околностите на Алмаден няма нито трева, нито дървета. Докъде се простират тези неплодородни земи?
— Почти на един ден път във всички посоки.
— Но нали там, където има вода, би трябвало да расте поне трева, а преди малко ти спомена за вода.
— Тя се намира в пещерата. Вярно, вода има в Алмаден, но това са само подпочвени води. Околният терен представлява камениста варовикова пустош, лишена от всякаква влага.
— И все пак горе пребивават триста индианци. Нима нямат коне?
— Не ги взеха със себе си. Бяха принудени да оставят животните по-надолу под надзора на няколко пазачи.
— Тогава и ние Ще трябва да постъпим по същия начин, а това е неприятно. Имаш ли представа къде се намират конете на юмите?
— Не са го споменавали изрично, но тъй като аз бях човекът, който разузна цялата околност, мога да се досетя къде би трябвало да ги търсим. Юмите дойдоха от север и следователно сигурно са оставили животните северно от Алмаден и то във всички случаи съвсем близо до границата между плодородната и неплодородната земя. А там има едно-единствено място, където триста коня биха могли да прекарат по-продължително време под охраната на малобройни пазачи и аз знам къде е то. Няма да се натъкнем на тях, защото идваме от запад и когато стигнем до варовиковата пустош, ще бъдем отдалечени от въпросното място на около един ден път. Имаш намерение да отмъкнеш конете на юмите, нали? В такъв случай съм готов да те заведа дотам и нека това бъде ново доказателство за теб, че действително съм напълно откровен.
— Ще си помисля — отвърнах му кратко, прекъсвайки разговора. Имах да му задавам още доста въпроси, но това можеше да стане при удобен случай. Не ми се искаше в момента да разбере колко малко знаех как стоят нещата, а нали трябваше да съм осведомен много по-добре, за да постигна целите си!
Преди да си тръгна, за да се присъединя пак към Винету, аз малко поразхлабих ремъците на ръцете му. Без да му казвам каквото и да било с този жест исках да му подскажа, че решението му по съвест да започне нов живот ми бе направило добро впечатление.
До средата на следобеда бяхме изкачили стръмен планински склон и се бяхме озовали пред едно плато, обградено и от север, и от юг с планински възвишения. Не се виждаше къде свършва на изток. Тогава Комарджията ме извика да отида при него и ми съобщи:
— Това е въпросната равнина, чиято източна страна стига до гората, където се намира индианският пост.
— Колко път има дотам?
— Ако яздим както досега, ще стигнем почти за два часа.
— Право срещу нас ли е разположен постът?
— Да.
— Тогава ще ти дам възможност да ми докажеш още по-убедително, че мога да се осланям на теб.
— Опитай, сър! Какво искаш от мен?
— Искам да избързам напред и да пленя индианците, но ти ще трябва да ме придружиш до мястото, където се намират.
— С голямо удоволствие. Но те ще те забележат.
— Защо? А-а, мислиш, че ще яздя право към тях ли? Нямам такова намерение, понеже в такъв случай наистина ще ме видят. По заобиколен път ще стигнем до края на гората, а после най-предпазливо ще се промъкнем покрай първите дървета до самия пост. Но ти обръщам внимание на това, че и при най-малкия опит да ни предадеш, ще те пронижа с ножа си.