Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
Тази стаичка се намираше непосредствено зад общата зала, няколко стъпала по-ниско, така че всеки, който беше свързан по някакъв начин с кръчмата, би могъл не само да вижда намиращите се там посетители, без да се бои много, че ще го забележат, но също така би имал възможността да дочуе доста ясно и предмета на разговора им, като сложи ухо на преградката между двете помещения. Това можеше лесно да стане, като се дръпнеше малкото перде, закриващо стъклото на прозорчето, вместено в най-тъмния ъгъл на общата стена. Съдържателят на кръчмата не бе отдръпнал окото си от този наблюдателен пункт пет минути, и Барни тъкмо-що се беше завърнал, след като им бе направил горното съобщение, когато Феджин, тръгнал да върши вечерната си работа, влезе в кръчмата да пита за някои от младите си възпитаници.
— Шт! — каза Барин. — В съседната стая има чужди хора.
— Чужди хора! — повтори шепнешком старецът.
— Да, и при това твърде чудновата двойка — прибави Барни. — Идат от провинцията, но, ако не се лъжа, тъкмо са по твоя вкус.
Феджин посрещна това съобщение с видим интерес. Той се качи на стол и предпазливо долепи очи до стъклото. От тази тайна наблюдателница той можеше да види как Ной Клейпоул взимаше от чинията студено говеждо и пиеше вино от шишето, като даваше твърде минимални дози и от двете на седналата търпеливо край него Шарлота, която ядеше и пиеше в зависимост от желанието му.
— Аха! — пошепна той, като се извърна и погледна към Барни. — Видът на този момък ми харесва. Ще ни бъде полезен: вече знае как да дресира девойката. Стой тихо като мишка, миличък, нека чуя какво говорят — нека ги чуя.
Той отново се долепи до стъклото и като насочи ухо към преградката, заслуша внимателно. По лицето му бяха изписани такова лукавство и любопитство, че бе заприличал на същински стар таласъм.
— Така; значи аз решавам да стана джентълмен — заяви мистър Клейпоул, като проточи напред нозе и продължи разговора, чието начало Феджин-не бе успял да чуе. — Вече няма да се занимавам с разни щурави ковчези, а ще водя джентълменски живот. А ако искаш, и ти ще ми станеш дама, Шарлота.
— Много бих желала това, миличък — отвърна Шарлота, — но човек не може всеки ден да изпразва касетки и след това благополучно да се измъква.
— По дяволите касетките! — каза мистър Клейпоул. — Съществуват много други неща, годни за изпразване, освен касетки.
— Какво искаш да кажеш? — запита събеседничката му.
— Джобове, дамски, чанти, къщи, пощенски коли, банки! — каза мистър Клейпоул.
— Но ти не можеш да направиш всичко това, миличък — каза Шарлота.
— Ще се постарая да вляза във връзка с такива, които могат — отвърна Ной. — Те ще съумеят да се възползуват от нас по един или друг начин. Ха, та и ти самата струваш колкото петдесет жени. Никога не съм виждал такова хитро и коварно създание, каквото можеш да станеш ти, когато ти разреша това.
— Божке, колко е хубаво, когато те слушам да говориш такива неща! — възкликна Шарлота и залепи целувка върху грозното му лице.
— Хайде, стига, не се глези такава, да не се разсърдя — каза Ной, като се освободи важно от прегръдката й. — Бих желал да стана главатар на някоя банда, да я шпионирам и направлявам действията й, но без хората да ме знаят кой съм. Това добре би ми подхождало, стига печалбата да е добра. Ако можем да се сближим с някой подобен джентълмен, бих казал, че двадесетфунтовата банкнота, която е у тебе, няма да представлява скъпо възнаграждение — особено като се има предвид, че сами не знаем как да се отървем от нея.
След като изрази това мнение, мистър Клейпоул погледна в каната с безкрайно мъдър вид, после разклати добре съдържанието й, кимна снизходително на Шарлота и изпи няколко глътки, които, изглежда, го подкрепиха много. Той размишляваше дали да пийне още, когато бе прекъснат от внезапното отваряне на вратата и влизането на един непознат.
Непознатият беше мистър Феджин. И колко любезен вид имаше той, и какъв нисък поклон направи, когато пристъпи напред, седна на най-близката маса и си поръча нещо за пиене на ухиления Барни.
— Твърде приятна вечер, сър, обаче хладна за това време на годината — каза Феджин, триейки ръце. — Както виждам, вие идвате от провинцията, нали, сър?
— Откъде виждате това? — запита Ной Клейпоул.
— Тук в Лондон нямаме толкова прах — каза Феджин и показа обувките му и тези на Шарлота, а сетне и двата вързопа.
— Прозорлив човек си ми ти — каза Ной. — Ха, ха! Шарлота, я чуй!