Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Кавано дръпна спусъка и проби дупка в средата на стената. Светлината от мониторите вече беше толкова силна, че пречеше на очилата му за нощно виждане. Той ги вдигна на челото си.
— Всички толкова се шашнаха от големия ти телевизор на стената, че на никого не му дойде наум, че се криеш зад него. Някой и друг ден по-късно, когато полицията спреше да те търси, щеше да се измъкнеш от къщата по мръкнало, да откраднеш някоя кола и да се озовеш в Сан Франциско, преди още да са разбрали, че колата я няма. Никой нямаше да направи връзката с теб, особено пък след като си избършеше отпечатъците от нея, както съм те учил.
От ръцете и лицето на Кавано капеше пот, докато дръпна спусъка за последно и започна да зарежда отново.
В същия момент откъм дупките затрещя автоматична стрелба и сред лудешки писък на разлетели се на всички посоки куршуми Кавано се хвърли на пода. Секунда затишие, после втори откос тропоса стената над главата му. Разхвърча се мазилка и го посипа с парчета и бял прах. Това е оръжието на Роберто, мина му през ума. Откосът закачи и горната табла на леглото, мигом превръщайки я в трески. Загърмяха лампи и крушки, издрънчаха счупени стъкла от снимките по стената. Кавано успя да надигне глава и съзря проблясващата цев в една от дупките до пода.
Стрелбата изведнъж спря. На Кавано му се стори, че чува приглушена ругатня, чегъртане по метал, сякаш някой се мъчи да отстрани заял патрон. В следния миг онова, което бе останало от стената, цъфна на две и мускулестото тяло на Прескот влетя с рев в спалнята. Бе гол до кръста, с изключение на бронежилетката. Потта по мощните му ръце и голия череп блестеше на светлината на мониторите зад гърба му. В приглушената светлина на спалнята очите му светеха като фенерчета. Острите контури на челюстта и брадичката излъчваха яростта на сгащен натясно хищник. Захвърляйки оръжието си в движение, той прескочи счупения телевизор и се хвърли към Кавано. Ударът бе толкова силен, че му изкара въздуха от дробовете. Бронежилетката допълнително подпомогна удара до такава степен, че съзнанието на Кавано започна да се замъглява. После мощните ръце на Прескот го стиснаха за гърлото и нервната му система получи още един удар. Без да може да си поеме дъх, Кавано усети как костите в гърлото му се огъват навътре, готови всеки момент да се счупят. Вдигна ръце и нанесе едновременен удар и по двете уши на Прескот, който изрева от болка и падна назад.
Жадно вдишвайки въздуха, Кавано се претърколи към мястото, където бе изтървал пушката. Прескот обаче го изрита през ръцете и се добра до пушката първи, дърпайки спусъка. Макар наушниците му като по чудо да седяха на мястото си, тъпанчетата му едва не се спукаха от мощния рев и писъка на патрона само на сантиметър покрай ухото му. Миниатюрният снаряд шибна видеоиграта, скъса се и сачмите мигом превърнаха играта в неузнаваема купчина лъскав метал, пластмаса и платки. Тъй като на Прескот не му бе ясно как точно действа пушката, той се забави, преди да се сети да напомпи, за да изхвърли гилзата и да зареди нов патрон. Това даде възможност на Кавано да скочи върху него. Ударът изпрати двамата мъже на топка във вече потрошената врата, водеща към терасата. Закованият шперплат поддаде и те се търколиха на ярко осветената тераса.
Прожекторите заслепиха за миг Кавано, а Прескот през това време се дръпна от него и вдигна пушката.
— Няма да ти стане работата! — Гласът на Кавано трепереше, раздиран от страх. Силният и хладен морски бриз с лекота изпълваше ноздрите и задъханата му уста. — Успях да заредя само един патрон, когато ти скочи през стената.
— Да бе — отвърна Прескот.
Кавано откачи ножа от яката на неопреновия костюм и щракна острието. Няколко пъти пое дълбоко въздух. Чистият въздух нямаше да отвее ефектите от хормона, но поне щеше да попречи да стане още по-зле.
— Хей, тъпак, къде си тръгнал с нож срещу пищов? — каза Прескот.
— Стар майтап.
— Да, ама само аз май ще се смея. — Прескот дръпна спусъка.
Нищо не се случи.
— Училището отново отваря врати — каза Кавано.
Докато Прескот зяпаше глупаво празната пушка, Кавано свали наушниците от ушите си. И веднага чу приближаващите сирени.
— Какво ще кажеш за един-два урока по бой с нож? — попита той и пристъпи напред с ножа.
Прескот отскочи назад.
— Едно от най-важните неща е равновесието. — Кавано отново скочи напред.