Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Гласът му звучеше глухо и развълнувано. Никога досега той не беше показвал така открито любовта към дъщеря си. Дълбокият душевен смут, изписан по суровото му и обикновено сдържано лице, силно разчувства Мейбъл, сърцето й гореше от желание да успокои тревогата на баща си.
— Татко, говори открито — възкликна девойката с разтреперан глас.
— Не, не, Мейбъл, това няма да е правилно, твоите желания може да не съвпадат с моите.
— Аз нямам никакви желания и не разбирам за какво ми говориш… за моята бъдеща женитба, така ли?
— Ако можеше само да дадеш дума на Следотърсача… да можех да съм сигурен, че ще станеш негова жена, тогава нека съдбата ми бъде каквато ще, струва ми се, че бих умрял спокойно. Но не искам да изтръгвам от тебе никакви обещания, дете мое, не желая да те насилвам да извършиш нещо, за което по-късно да се разкайваш. Целуни ме, Мейбъл, и си лягай да спиш.
Ако сержант Дънъм беше настоял да получи от Мейбъл тъй желаното от него обещание, щеше да срещне упорита съпротива. Но той остави нещата да следват естествения си ход и по този начин спечели могъщ съюзник на своя страна, защото добросърдечната и благородна девойка беше много по-склонна да отстъпи на ласката, отколкото да се подчини на заплахата. В този вълнуващ момент тя мислеше само за баща си, с когото може би се разделяше завинаги, и цялата й гореща любов към него, подхранвана може би повече от въображението, отколкото от нещо друго, и започнала да изстива от сдържаното отношение, с което се беше сблъскала през последните две седмици, сега припламна наново с чист и силен пламък. В този момент баща й й беше най-скъп от всичко на света и за да го направи щастлив, тя беше готова на всякакви жертви. Изведнъж мъчителна, бърза и неудържима като стихия мисъл премина през съзнанието на девойката и решителността й за миг се разколеба, но като се опита да намери причината, породила неочаквано промъкналата се радостна надежда, тя не намери нищо определено, което да я подкрепи. Приучена като всяка жена да сподавя в себе си най-пламенните си чувства, тя отново насочи мислите си към баща си и към щастието, очакващо детето, покорило се на волята на родителите.
— Татко — каза тя тихо, едва ли не с благоговейно спокойствие, — Бог ще благослови послушната дъщеря!
— Ще я благослови, Мейбъл, за това се говори и в Светото писание.
— Аз ще се омъжа за когото ти пожелаеш.
— Не, Мейбъл, не, ти ще си избереш мъж по свое желание.
— Няма между кого да избирам, защото освен Следотърсача и мистър Мюр, никой друг не ме е поискал, а пък ако трябва да избирам между тях двамата, няма да се колебая нито миг. Не, татко, ще се омъжа за оня, когото ти избереш.
— Знаеш моя избор, любима дъще; никой друг няма да те направи така щастлива, както благородният ловец.
— Добре тогава, ако той все още не си е променил намерението, ако той отново ми предложи да стана негова жена, защото, татко, аз не допускам, че ти би желал дъщеря ти сама да се натрапва или пък някой друг да му натрапва предложението й вместо нея — руменината се върна на побледнелите й страни, докато говореше, защото благородното решение, което беше взела, бе отпратило живителния поток изцяло към сърцето й, — ако той поднови разговора и ако след като изслуша всичко, което една честна девойка е длъжна да каже на човека, за когото ще се омъжи, все още желае да ме направи своя жена, аз ще приема.
— Да те поживи Бог, Мейбъл, и да те възнагради така, както заслужава да бъде възнаградена една примерна дъщеря!
— Да, татко, а сега се успокой и тръгни за тази експедиция с леко сърце и упование в Бога. За мен няма защо повече да се тревожиш. Напролет — нужно ми е малко време, татко — напролет ще се омъжа за Следотърсача, ако този благороден и честен ловец все още желае това.
— Мейбъл, той те обича тъй, както аз обичах твоята майка. Нещастният, плачеше като дете, докато ми разказваше за чувствата си към тебе.
— Да, да, вярвам ти, татко, аз сама можах да се уверя, че той има за мене по-добро мнение, отколкото заслужавам. А на света не съществува друг човек, когото да уважавам така, както Следотърсача — дори и ти не правиш изключение, татко.
— Точно така трябва да бъде, дъще, и бракът ви ще бъде щастлив, повярвай ми. Мога ли да съобщя тази вест на Следотърсача?
— Бих предпочела да не му казваш нищо, татко. Нека всичко си дойде от само себе си, по естествен път, мъжът трябва да се стреми към жената, а не жената към мъжа.
Усмивката, която озари прекрасното лице на Мейбъл, беше тъй лъчезарна, че се стори на сержанта ангелска, но човек, свикнал да вниква в душевните преживявания, които неизбежно се изписват и по лицето, веднага щеше да открие, че тази усмивка е престорена, че зад нея се крие тревога.