Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Стилиан го изгледа отгоре надолу, стиснал устни.
— Няма ли да се откажеш от това дребнаво заяждане? Хирад остана невъзмутим.
— Не знам за какво говориш. Но така ни бавиш. Когато изпълняваме поръчка, събираме се за разговор всяка вечер, за да умуваме какво сме направили и какво предстои.
— Да, защо ли се бъркам в скъпоценните ви правила — изръмжа Стилиан. — Спасяването на две измерения не може да е по-важно от тях.
Варваринът го изгледа спокойно и поклати глава. Отегченият глас на Дензър прозвуча в пещерата.
— Стилиан, заклевам те в боговете, седни и изчакай, иначе той пак ще подхване реч от рода на „тъкмо затова още сме живи“.
Илкар се разсмя и Хирад сърдито се вторачи в него. Стилиан сви рамене и се върна при Закрилниците.
— Благодаря, че ме подкрепи — промърмори варваринът. Елфът се хилеше.
— Хирад, след онзи разговор за умението да разбираш чувствата на другите май се налага да поприказваме някой ден и за тактичността.
Чудесно ухание на гъста яхния прогони дъха на мухъл от пещерата. Хората на Джата се разбираха с жестове и май бяха развили дарбата за телепатия. Така дрънченето на съдове, тракането на лъжици, пукотът на съчки в огъня останаха единствените звуци в пещерата.
След краткия разговор помежду си Гарваните мълчаливо посръбваха от кафето. Нямаше какво толкова да обсъждат, но им олекна от спазването на обичая.
По-късно четиримата магове задълбаха в книгите и пергаментите, донесени от Ксетеск и Джулаца. Часове наред се чуваха само шумолене на обърнати листове и рядка въздишка. Малка част от текстовете представляваха кодирани знания, но се случваше някой да поиска от другите тълкуване на понятия или изрази и зазвучаваше припрян шепот.
Джата и останалите местни хора отначало се взираха с интерес, но скоро повечето заспаха, останаха само двама да бдят под капака.
Накрая маговете изчетоха всичко и си сипаха още кафе.
— Стилиан — подхвана Ериан, — откога знаеш, че в Ксетеск разполагате с тези текстове?
— От самото начало. Мълчах си само защото научих, че няма да е лесно да ги изнеса от Школата.
— Не си ли ги изучавал досега?
— Не толкова подробно, за жалост. Те се съхраняваха в заключено подземие.
— А сега какво мислиш?
— Чакайте — прекъсна ги Илкар. — Доникъде няма да стигнем, ако просто си подхвърляме мнения. Хайде да определим задачата си и да я решаваме стъпка по стъпка. Да не губим време. Кой иска да обобщи проблема?
— Аз ще опитам — предложи Ериан. — Имаме неограничено разкъсване, свързващо две измерения, което извлича енергия от пустотата и расте все по-ускорено. Убедени сме, че тъй като е създадено със средствата на познатата ни магия, може да бъде затворено по същия начин. Няма обаче вписано в кодираните знания заклинание за премахване на подобно разкъсване. Принудени сме да се задоволим с налучкване на най-доброто, което можем да извлечем от откъсите на Септерн и от собствените си непълни знания. Рискът е невероятен, успехът не е гарантиран, а дори още не знаем каква мощ е необходимо да вложим. Как ви звучи дотук?
— Отдавна репетираш това слово, любима, познах ли? — засмя се Дензър и плъзна пръсти през косата й.
Илкар се подсмихна, но не на думите на тъмния маг, а на искриците в очите му. Радваше се, че вижда предишния Дензър. Питаше се дали промяната се дължи на Ериан, но и подозираше, че силата просто се е таяла в душата му и само е трябвало да бъде пусната на воля.
— Обобщението е съвсем точно, струва ми се — похвали я Стилиан. — Аз смятам, че първата част от решението е да определим дали можем да създадем форма от мана, която ще прокара връзка с пространството между измеренията. Ако не успеем да му въздействаме през разкъсването, нямаме надежда да зашием разпореното небе, образно казано.
Илкар се вторачи в него.
— Да зашием… — Наведе се и прерови купчината книжа. — Септерн си е послужил с тази дума, когато описал нещо, свързано с устойчивите проходи. Ето го! — Грабна тънък том с кожена подвързия и го прелисти набързо. — Чуйте този откъс от беседа за мисловните процеси.
„Не е достатъчно само да разбирате теорията на едно творение от мана, когато се занимавате с измеренията. Добре ще е, ако се опитате да вградите в тази форма и напомняне за съвсем земно занимание, толкова обикновено и всекидневно, че да запази мислите ви съсредоточени и когато оформяте маната, и когато извършвате заклинанието.
Длъжни сте да проумеете, че силите между измеренията въздействат на маната различно от пространството на Балея.