Танцьорът

Тридесет и пета глава

Час 42 от 45

Минаваше три сутринта, отбеляза Райм. Пърси Клей летеше обратно към източното крайбрежие, този път с реактивен самолет на ФБР. Само след няколко часа тя трябваше да се подготви да се яви пред Голямото жури.

Райм все още нямаше представа кой е Танцуващия с трупове, нито какво беше намислил или какъв образ приемаше точно в този момент.

Телефонът на Селито изчурулика. Той го вдигна и се заслуша. Лицето му се разкриви.

— Господи. Танцьорът току-що е разпрал още някой. Открили са още един труп — напълно обезобразен — в един тунел, в Сентръл парк. Близо до Пето авеню.

— Напълно обезобразен ли?

— Направо го е окастрил, поне така ми казаха. Отрязал му е ръцете, извадил е зъбите, долната челюст и му е съблякъл дрехите. Трупът е на бял мъж. Млад. На двадесет-тридесет години. — Инспекторът се заслуша. — Не е скитник. Чист е, в добра форма. Атлетично тяло. Хауман смята, че е някой от тия, юпитата от Ийст Сайд.

— Добре — каза Райм. — Докарайте го тук. Искам да го прегледам.

— Трупът ли?

— Точно така, трупът.

— Ами, добре.

— Значи Танцьорът е сменил самоличността си — размишляваше на глас Райм. Беше ядосан. — Ами какво, по дяволите, значи този труп? Още не знаем как ще ни нападне следващия път?

Райм въздъхна и погледна през прозореца. После се обърна към Делрей:

— В коя охранявана къща ще ги тикнеш?

— Обмислям още — отвърна дългият агент. — Струва ми се…

— В нашата — обади се нов глас.

И двамата едновременно погледнаха към огромния мъж, запълнил вратата.

— В нашата охранявана къща — повтори Реджи Елиополос. — Ще арестуваме свидетелите.

— Не и докато не ми покажете… — започна Райм. Прокурорът размаха лист хартия пред Райм и макар че той не можа да прочете нищо върху нея, всички знаеха, че заповедта за арестуването на свидетели ще бъде напълно валидна.

— Това хич не е добра идея — каза Райм.

— Мисля, че е по-добра от вашите, благодарение на които вие сякаш се опитвате да убиете и последния ни останал жив свидетел.

Сакс ядосана пристъпи напред, но Райм поклати глава.

— Повярвайте ми — опита се да обясни Райм. — Танцьорът ще се досети, че се каните да ги арестувате. Може би вече се е досетил. Дори — прибави злокобно той, — може да разчита точно на това.

— Ако може да чете мисли.

— Райм кимна с глава:

— Бързо схващате.

Елиополос се изскиска. Огледа стаята и забеляза Джоуди.

— А вие сте Джоузеф Д’Орфио, така ли?

Дребният човечец вдигна поглед.

— Аз… да.

— Вие също сте арестуван.

— Хей, почакайте, на мен ми казаха, че като си взема парите, ще мога…

— Това няма нищо общо с наградата ти. Щом си я заслужил, ще си я вземеш. Ние просто ще те затворим, за да сме сигурни, че нищо няма да ти се случи докато Голямото жури се събере утре сутрин.