Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Крутые детективы » Нищо за губене
Нищо за губене - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нищо за губене

Электронная книга - «Нищо за губене». Краткое содержание книги:

Джак Ричър, бивш военен полицай, няма постоянна работа, нито адрес, нито багаж. Обича да обикаля страната на автостоп. Пристига в градчето Диспеър, щата Колорадо, и иска да изпие едно кафе. Не му сервират, а го изхвърлят без обяснение. Груба грешка. Ричър е любопитен. Какви тайни крият местните? Той няма да се поколебае да разнищи и най-невероятната конспирация, защото просто няма какво да губи.
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 154
Перейти на страницу:

Двама срещу трима.

— Какво правиш тук? — извика Търман.

Ричър чуваше как дъждът барабани по дъждобраните. Трима мъже с широки рамене и три шапки от твърд найлон.

— Разглеждам — отвърна Ричър.

— Какво?

— Каквото има.

— Започвам да губя търпение — каза Търман.

— Какво има в камиона? — попита Ричър.

— Каква е тази невероятна арогантност, която те кара да мислиш, че ще ти отговоря?

— Не е арогантност — отвърна Ричър. — Това е законът на джунглата. Ако ми отговориш, ще си тръгна. Ако не ми отговориш, няма.

— Резервите ми от търпение са на привършване — обяви Търман.

— Какво има в камиона? — повтори Ричър.

Търман си пое въздух и го издиша. Хвърли поглед надясно, към началника на обекта, после към великана с гаечния ключ.

Той погледна към Вон и накрая очите му се върнаха на Ричър.

— Какво има в камиона? — настоя Ричър.

— Помощи — отвърна Търман.

— Какви помощи?

— Дрехи, одеяла, медицински материали, очила, протези, храни на прах, преварена вода, антибиотици, витамини, листове строителен шперплат. Такива неща.

— Откъде са?

— Купени са с парите, събрани от църквата от гражданите на Диспеър.

— Защо?

— Защото Исус е казал, че е по-благословено да дадеш, отколкото да вземеш.

— За кого са помощите?

— За Афганистан. За бежанци, жертви на войната и хора, които живеят в мизерия.

— Защо е заварен контейнерът?

— Защото му предстои дълго и трудно пътуване, през много държави и опасни райони, където племенните вождове имат навика да крадат. А катинарите на товарните контейнери могат да се счупят. Както много добре знаеш.

— Защо сте ги събрали тук? На тайно място?

— Защото Исус е казал, че когато даваш милостиня, лявата ръка не бива да знае какво прави дясната, така че милостинята да остане тайна. В този град следваме Светото писание, мистър Ричър. Ти също би трябвало да го правиш.

— Защо целият град се вдигна да защитава един камион с помощи?

— Защото ние вярваме, че благотворителността не бива да различава хората по раса или вяра. Ние даваме помощи на мюсюлманите. А не всички в Америка са съгласни с тази политика. Някои хора смятат, че трябва да помагаме само на братя християни. Този спор се ожесточи. Всъщност пророкът Мохамед е казал, че човек първо трябва да помага на собственото си семейство. А не Исус. Исус е казал, че трябва да правиш за хората това, което искаш да правят за теб. Казал е да обичаш враговете си и да се молиш за онези, които те преследват, така че да бъдеш истински син на баща си, който е на небето.

— Къде са колите от Иран? — попита Ричър.

— Кое?

— Колите от Иран.

— Разтопени и транспортирани по канален ред — отвърна Търман.

— Къде е тринитротолуолът?

— Кое? — повтори Търман.

— Купил си двайсет тона ТНТ от „Киърни Кемикъл“. Преди три месеца.

Търман се усмихна.

— А, това ли — каза той. — Беше грешка. Печатна грешка. Неправилно въведен код. Имахме ново момиче в офиса, което беше объркало номера на ордера от „Киърни“. Доставиха ни ТНТ вместо ТХЕ. В списъка на „Киърни“ са едно под друго. Ако разбираше нещо от химия, можеше да си обясниш защо. Естествено, веднага ги върнахме, със същия камион. Дори не го разтоварихме. Ако си беше направил труда да разбиеш вратата на счетоводния отдел, а не само на финансовия, щеше да видиш документацията.

— Къде е уранът? — попита Ричър.

— Кое? — попита Търман.

— От тези танкове си изтеглил двайсет тона обеднен уран. Аз току-що пресякох цялата тайна зона, но не го видях никъде.

— Стоите на него — каза Търман.

Вон погледна в краката си. Ричър също.

— Уранът е заровен в земята — обясни Търман. — Аз се отнасям много сериозно към въпроса за сигурността. Уранът може да се открадне и да се използва за производство на мръсна бомба. А щатските власти не разрешават на военните да го изнесат. Така че го съхранявам под земята.

— Не виждам следи от изкопни работи — отбеляза Ричър.

— Заради дъжда — обясни Търман. — Всичко е в кал.

Ричър не отговори.

— Задоволих ли любопитството ти? — попита Търман.

Ричър мълчеше. Хвърли поглед надясно, към товарния камион. После наляво, към паркирания багер. И надолу, към земята. Дъждът се плискаше в локвите наоколо и барабанеше по дъждобраните на четири метра от него.

— Задоволих ли любопитството ти? — повтори Търман.

— Може би — отвърна Ричър. — Остава само да се обадя по телефона.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 154
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)