Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
Бикърстаф разбираше, че след тази новина един евентуален арест на Нала и Лайл само би издигнал престижа на ФБР. Така обществото щеше да разбере, че „костюмите“ не се задоволяват с това да приключат един случай, а търсят истината за всяко престъпление, Той поиска среща с шефа. Основният му мотив бе, че арестът на Лайл ще хвърли допълнителна светлина върху механизма на престъпленията, които Янклоу бе извършил. Можело да се окаже, че Арт Матюз го е подстрекавал да убие Холи и Диди. Звучеше добре и Бикърстаф замълча, доволен от себе си.
— Кой е информаторът, Ед? Защо досега не си обсъдил този вариант с никого от отдела?
— Лорийн Пейдж — изчерви се той.
— Какво? Моли се работата да се окаже толкова проста и ясна, както записът в къщата на Янклоу. Мислиш ли, че тя знае още нещо за това дело?
— Щом разбера нещо ново, веднага ще ви информирам.
— Значи оставаш тук и продължаваш работата?
— Разбира се. Разследването още не е приключило.
— Сигурен ли си, че не се опитващ просто да замажеш гафа с убийството на Арт Матюз?
— Опитвам се да си върша работата. — Той запази спокойствие въпреки очевидната провокация. — Нямам намерение да замазвам каквото и да било. Искам да проверя всички доказателства, до които можем да се доберем.
— Колко ти поиска Пейдж?
— Нито цент — усмихна се насила агентът.
Внимателно затвори вратата след себе си и закрачи умислен по коридора. Ако Лорийн докажеше, че Арт Матюз има пръст в убийствата и не е бил арестуван по погрешка, пет хиляди бяха нищо в сравнение със славата, която щеше да спечели ФБР.
На бюрото му го чакаше факс, съобщаващ, че Нала и Лайл са били току-що арестувани в Лае Вегас. Той твърдял, че са дошли, за да се оженят и нямали нищо общо със Стивън Янклоу. Бикърстаф нареди да бъдат доведени веднага в Лос Анджелес и разпитани по подозрение за съучастие в убийство.
Телефонът в апартамента на Лорийн не отговаряше. Нетърпението и раздразнението на агента растяха с всяка изминала минута. Арестуваните вече пътуваха към Лос Анджелес, а той нямаше и представа за какво трябва да ги разпитва. Какво бяха пропуснали при предишните разпити? Или Лорийн Пейдж отново бе укрила информация от ФБР? Ако това беше истина, тя бе навлязла в опасни води и Бикърстаф си даде дума този път да я види удавена.
Двете не обелиха дума по обратния път. Лорийн бе напрегнала цялата си воля, за да не моли за алкохол. Въпреки гаденето и главоболието тя болезнено копнееше за няколко глътки. Нима бе провалила всичко постигнато през последните девет месеца? Това означаваше край и на плановете за агенцията. Тя не беше победила водката, а тъкмо обратното — водката бе победила нея.
Телефонът настойчиво звънеше, когато двете влязоха в апартамента. Роузи го вдигна и помоли Бикърстаф да се обади по-късно, след което набра номера на Джейк. Той обеща веднага да тръгне и не след дълго пристигна.
Роузи сготви спагети и нареди масата за вечеря.
— Как е животът? — прегърна я през рамото Джейк.
— Не зная какво да ти отговоря. Довчера имах работа и бъдеще, но днес нямам нищо. Трябва да поговориш с нея. Онова момче, Бикърстаф, звъни през десет минути.
Облечена в нощница, Лорийн седеше на ръба на леглото. Лицето й беше бяло като вар. Тя го погледна изкосо, леко наклонила настрани глава.
— Нищо няма да излезе, Джейк. Няма да успея. Всичко провалих. Бях толкова самонадеяна и арогантна. Въобразих си, че съм много умна и способна. Ако не беше Роузи, сега щях да съм умряла.
— То винаги ще бъде част от живота ти. — Стисна ръката й. — Никога няма да можеш да си позволиш и една чашка. Дори един ден да се почувстваш много силна, пак не бива да го правиш. Това е болест, Лорийн.
— Не ми излиза от главата. Единственото, което искам, е една чаша водка. — Избухна в сълзи и скри лицето си в шепи.
— Ще ти кажа нещо. — Той стана. — И аз искам, и Роузи иска, всички ние мислим за това и го искаме. Ти не си изключение. Така че стани и ела в кухнята. Трябва да вечеряме.
Той излезе. Лорийн бавно се надигна и го последва. — Благодаря ти, че ме измъкна, Роузи! — Седна внимателно на стола, който Джейк й подаде.
— Няма защо, съдружнико, но следващия път, когато ми кажеш да чакам отвън, искам да зная къде отиваш, колко време ще стоиш там, с кого ще говориш и за какво.