Торба с кости
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #40
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Торба с кости». Краткое содержание книги:
Въпреки кошмарите (а може би тъкмо заради тях) след четиригодишно отсъствие Майкъл Нунан се връща в къщата на брега на езерото Дарк Скор.
На пръв поглед всичко е същото, но всъщност са настъпили не забележими промени — всички обитатели са подвластни на могъщия милионер Макс Девор, който ги манипулира с една-единствена цел: да отнеме тригодишната си внучка Кира от майка й. Майкъл неволно е въвлечен в битката на властния старец, който е свикнал да получава всичко, което пожелае. Същевременно писателят се опитва да разгадае тайната на „Сара Лафс“, където денонощно го преследват призраци, а магнитните букви на вратата на хладилника изписват странни послания. Какави ли свръхестествени сили витаят в къщата… и какво искат от Майкъл?
— Имаш ли представа как от телевизията са се докопали до случая толкова бързо? — Не беше супербързо, като се има предвид, че от откриването на трупа до новините в седем бяха изминали седем часа, но телевизионните екипи обичат да се разтакават.
— Уитмор им се е обадила. Дала е пресконференция в „Уорингтън“ в два през нощта. Отговаряше на въпросите и седеше на онзи диван с кафявата плюшена дамаска, дето Джо казваше, че мястото му било в някоя картина с гола жена. Помниш ли?
— А-ха.
— Отзад се виждаха двама-трима областни шерифи, плюс един човек, дето го познах, че е от „Погребалното бюро на Джакард“ в Мотън.
— Много странно.
— А-ха, тялото сигурно още е горе, а Уитмор вече дрънка… но твърди, че просто изпълнявала нарежданията на шефа. Каза, че е оставил запис, в който обяснява, че го е направил в петък вечер, за да не паднат акциите на компанията, и искал Уитмор веднага да се обади на пресата и да потвърди, че компанията е стабилна, че синът му и управителният съвет се разбирали прекрасно. После каза за опелото в Палм Спрингс.
— Значи се самоубива и дава пресконференция в два през нощта чрез посредник.
— А-ха. Типично в негов стил.
Настъпи тишина. Опитах се да мисля, но не можех. Знаех само, че искам да се кача в кабинета си и да работя, независимо дали ме боли главата. Исках да се върна при Анди Дрейк, Джон Шакълфорд и неговия приятел от детинство, ужасния Рей Гарати. В тази история имаше много лудост, но аз разбирам от лудост.
— Бил? Оставаме ли си приятели?
— Да, за Бога — побърза да отговори той. — Но ако някои хора странят от теб, поне ще знаеш защо, нали?
Естествено. Мнозина ще ме обвинят за смъртта на стареца. Като се има предвид физическото му състояние, подобно мнение звучи налудничаво и със сигурност няма да е преобладаващо, но поне за момента ще има известен брой привърженици — знаех го съвсем ясно, както знаех истината за приятеля от детинство на Джон Шакълфорд.
„Дечица, имало едно време една гъска, която се върнала в малкото градче, където живяла като пухкаво патенце. Взела да снася златни яйца наляво и надясно и гражданите се събрали да се дивят на чудото и да получат своя дял. Но един ден гъската била сготвена и някой трябвало да го отнесе.“ Аз щях да отнеса известна част, но на Мати щеше да й бъде много по-тежко — тя бе имала нахалството да се бори за детето си, вместо да се откаже от Ки.
— Трай си през следващите няколко седмици — посъветва ме Бил. — Поне аз така си мисля. Всъщност може би ще е най-добре, ако се махнеш от ТР, докато духовете се успокоят.
— Оценявам разумността на предложението ти, но не мога. Пиша книга. Ако си грабна нещата и замина, може да ми секне вдъхновението. Случвало ми се е и преди и не искам да се повтаря.
— Сигурно е някоя хубава история, а?
— Не е лоша, но не е там работата. Просто… нека кажем, че трябва да остана поради други причини.
— Вдъхновението ти няма ли да понесе пътя до Дери?
— Да не се опитваш да се отървеш от мен, Уилям?
— Опитвам се да те наглеждам, това е — нали работата ми е да наглеждам. И да не кажеш после, че не съм те предупредил: кошерът ще се разбръмчи. Разправят се две клюки за теб, Майк. Едната е, че чукаш Мати Девор. Другата е, че си се върнал, за да забиеш теслата на ТР в новата си книга. Да изкараш всички кирливи ризи на бял свят.
— С други думи, да довърша започнатото от Джо. И кой пуска тези слухове?
Бил се умълча. Пак нагазихме в плаващите пясъци, но този път се движеха по-бързо от всякога.
— Книгата, която пиша, е роман. Действието се развива във Флорида.
— Така ли? — Да не повярва човек, че в три срички се крие толкова голямо облекчение.
— Мислиш ли, че ще можеш да го разпространиш?
— Да, струва ми се. Но ако кажеш на Бренда Мезърв, ще се разнесе още по-бързо и ще стигне по-далеч.
— Добре. А що се отнася до Мати…
— Майк, не е нужно да…
— Не ми е любовница. Въобще не е ставало дума за подобно нещо. Работата е следната: все едно както си вървиш по улицата, да видиш как огромен мъжага налага някой дребосък. — Замълчах. — С адвоката й смятат да правят барбекю във вторник на обед. Аз също ще бъда там. Мислиш ли, че хората от града ще ни обвинят, че танцуваме върху гроба на Девор?
— Някои ще го сторят. Ройс Мерил със сигурност ще те обвини. И Дики Брукс. Бабите в панталони, както ги нарича Ивет.
— Да вървят по дяволите!
— Разбирам как се чувстваш, но й кажи да не го навира в очите на хората — почти се примоли той. — Поне това направи, Майк. Няма да й стане нищо, ако премести скарата зад караваната, нали? Поне като излязат от магазина, хората ще виждат само дима.