Последната теорема
- Автор: Пол Фредерик, Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната теорема». Краткое содержание книги:
2. Последната теорема на Ферма не е доказана на пет страници както това прави героят ни Ранджит в романа, единият от нас дори смята, че това по принцип е невъзможно.
3. Шри Ланка никога не би могла да послужи за наземен терминал на Небесна кука, защото не се намира на екватора. В предишен роман един от нас се справи с този проблем, като премести Шри Ланка по на юг. Вместо да подходим така и в настоящата книга, решихме да прибегнем до друго решение. В крайна сметка, екваторът е просто една въображаема линия и ние решихме да си я представим няколкостотин километра по на север.
Накрая, бихме искали да споменем с благодарност любезността на някои хора, като д-р Уилкинсън от математически форум „Дрексъл“, който ни разясни какво точно е постигнал Андрю Уайлс със своето доказателство от сто и петдесет страници, както и съдействието, оказано ни от нашия приятел Робърт Силвърбърг, а чрез него и от ръководството на Оксфордския университет в Обединеното кралство.
Трети послеслов
Смятаме, че би било полезно да обясним по-подробно какво представлява последната теорема на Ферма, но така и не намерихме място на по-ранен етап в романа, където да вмъкнем подобна дискусия, без това да навреди непоправимо на сюжетното темпо. Но ето че стигнахме и до това… и ако сте част от огромното мнозинство, което все още не знае подробностите, навярно ще сметнете, че чакането си е заслужавало.
Историята на най-прочутата математическа загадка започва с една бележка, надраскана небрежно от френски адвокат, живял в Тулуза през седемнайсети век. Адвокатът се казвал Пиер дьо Ферма. Адвокатстването не отнемало цялото време на Ферма и той се занимавал любителски с математика. Бил аматьор, нищо, че едновременно с това се смята за един от най-великите математици в историята на човечеството.
Знаменитата теорема е позната под името Последната теорема (а също и Великата теорема) на Ферма.
Теоремата гъделичка съзнанието ни най-вече с факта, че е толкова лесна за разбиране. Когато се сблъскаме с нея за пръв път, повечето от нас не могат да повярват, че доказването на нещо на вид толкова елементарно, нещо, което може да се демонстрира с броене на пръсти, затруднява математиците вече повече от три столетия. В интерес на истината, произходът на хипотезата датира от много по-рано, още от времето на самия Питагор, който приблизително пет века преди Христа облича в думи единствената математическа теорема, която се е превърнала в клише:
„Квадратът на хипотенузата на правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на неговите катети.“
За онези от нас, които са приключили с математиката още в средния курс, ще е по-лесно да си представим един правоъгълен триъгълник и да запишем Питагоровата теорема по следния начин:
a² + b² = c²
Веднага щом Питагор изказал твърдението си, други математици започнали да изследват неговите следствия (защото с това се занимават математиците). Скоро станало ясно, че съществуват безбройно много правоъгълни триъгълници със страни цели числа, които удовлетворяват това равенство. Такъв един триъгълник с катети от пет единици и дванайсет единици например би имал хипотенуза от тринайсет единици… и, разбира се, 52 плюс 122 дава 132. Съществуват ли обаче триъгълници със страни цели числа, за които да е в сила същото съотношение, но когато страните са повдигнати на трета степен? Тоест възможно ли е равенството a³ + b³ = c³? А ако повдигнем страните на четвърта степен или на която и да било друга степен, различна от втора?
В дните преди механичните калкулатори (много преди появата на електронните) хората губели маса време и изписвали тонове хартия с изчисления, за да си отговорят на такива въпроси. Както и на този конкретно. Но никой не намерил отговора. Забавното, простичко, красиво уравнение работело за квадратите, но не и за другите степени.
А после всички се отказали да търсят отговор, защото Ферма ги спрял с онзи свой прословут ред от драскулки в полето на книга. Очарователното кратко уравнение било вярно единствено за квадратите и за никоя друга степен, твърдял той. Категорично.
Повечето математици биха публикували подобно твърдение в някое специализирано списание. Ферма обаче бил странна птица и подобно поведение не било в стила му. Вместо това оставил кратка бележка в бялото поле на страница от своя екземпляр на книгата на древногръцкия математик Диофант „Аритметика“. Бележката гласяла:
„Открих наистина великолепно доказателство на това твърдение, но няма как да го събера в полето.“