Последната теорема
- Автор: Пол Фредерик, Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната теорема». Краткое содержание книги:
Тревожната не пожела да се върне в командния център, преди да го продухат с йонизирани газове. Дори и след това спря на прага и подуши подозрително въздуха.
Това накара останалите присъстващи да си разменят онова, което сред едно-точка-петиците минаваше за снизходителни усмивки, но иначе се въздържаха от коментари. Обади се само един, онзи, когото наричаха Мениджъра:
— Тръгнаха си, Тревожна — извика й той. — Дори миризмите им не се усещат. Няма от какво повече да се страхуваш.
Тревожната го изгледа раздразнено, докато заемаше мястото си. Но пък той беше, в края на краищата, не само неин началник в йерархията на едно-точка-петиците, но и интимен партньор при възможност.
— Знаеш, че не ме е страх от девет-ръкокраките — уведоми го тя, него и останалите в стаята. — Да ти кажа ли защо не ги харесвам?
Мениджъра се усмихна любезно.
— Ако обичаш, Тревожна.
— Не е заради отвратителната им миризма, нито заради деветия им крайник, който освен като манипулатор се използва и като сексуален орган — обясни тя. — Вярно е, тези неща са ми неприятни. А понякога дори си позволяват да ме докоснат с въпросния крайник, което си е чиста проба безобразие. Но пък всичко това е въпрос на биология и те не могат да направят нищо по въпроса.
— Така е, не могат — потвърди Мениджъра, а останалите реагираха с пронизително съскане, което означаваше, че са съгласни с него.
— Могат да направят друго обаче, и то засяга начина, по който да обучаваме и наставляваме примитивното местно население, докато то стане цивилизовано колкото нас. Смятам, че не бива да се примиряваме повече с факта, че всичките ни комуникации с местните трябва да се осъществяват с посредничеството на девет-ръкокраките, защото само те говорят на техните езици.
Съскането замря отведнъж. Дори Мениджъра замълча, преди да произнесе замислено:
— Големите галактици не желаят да общуваме пряко с други раси. Именно затова девет-ръкокраките са упълномощени да усвояват чужди езици и да служат като преводачи.
Тревожната не възнамеряваше да отстъпи толкова лесно.
— Големите галактици не са тук. А за нас има само един правилен курс към бъдещето. Трябва веднага да се захванем с човешките езици… Или предпочиташ човеците да се метнат на девет-ръкокраките, когато пораснат, вместо на нас?
47.
Раздялата
Когато Ранджит и Мира отидоха да видят Сураш, от последната им среща беше минало доста време — две операции време, както беше свикнал да го пресмята старият монах. Междувременно техният свят — светът на всички земни обитатели — се беше преобразил на два пъти и продължаваше да се променя.
— И въпросът не е само в технологията — каза Ранджит на съпругата си. — Въпросът е в… приятелските отношения. Египтяните се надяваха на някакъв дял от енергията, произвеждана в Катара. А едно-точка-петиците им я предоставиха цялата.
Мира не отговори веднага и Ранджит я стрелна с поглед. Тя се бе загледала във водите на Бенгалския залив и на лицето й се бе появила лека усмивка. Когато усети погледа на мъжа си, Мира се усмихна по-широко и изсумтя:
— Ха.
Ранджит се разсмя и насочи вниманието си обратно към пътя.
— Скъпа моя, ти си пълна с изненади. Нима вече нищо не предизвиква подозрителността ти?
Мира се замисли.
— Едва ли. Но в момента не се сещам за нищо съществено.
— Дори американците?
Тя нацупи устни.
— Дори и те — след като обявиха за общодържавно издирване онзи ужасен тип Бледсо. Мисля, че президентът им ще кротува известно време. Нали си измиха ръцете с Бледсо. Не че той не си го заслужаваше.
Ранджит я слушаше мълчаливо, но мислите му бяха другаде. Всъщност мислеше за нея самата, за Мира, и какъв невероятен късмет е извадил с нея. Дори не чу последния й въпрос.
— Какво?
— Попитах дали според теб ще го преизберат?
Преди да отговори, Ранджит зави по тесния път нагоре по хълма, където ги чакаше Сураш.
— Не. Но дори да го преизберат, едва ли ще има значение. Достатъчно дълго размахва пръчката. Ако го преизберат за още един мандат, ще заложи на моркова.
Мира не отговори, преди Ранджит да е паркирал колата. После сложи ръка върху неговата.
— Знаеш ли какво, Ранджит? Отдавна не съм се чувствала толкова спокойна.
Свободата на стария монах си беше отишла безвъзвратно. Той лежеше на тясно легло с обездвижена лява ръка, така че разноцветните течности да се стичат безпрепятствено по множеството тръбички на изобилието от интравенозни системи, провиснали от банките над главата му към вените на лявата китка.