Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Слънцето грееше от високо. Градът отхвърляше най-сетне оковите на ранната пролет и прегръщаше деня — с отворени прозорци, със свалени гюруци на колите, със сергии за плодове.
Заключителният доклад на доктор Самърс относно Андрю Чейс съдържаше няколко любопитни находки, и най-вече факта, че според работещите на гробището „Сейнт Томас“ в Северна Филаделфия миналата сряда бил разкопан гроб на парцел, собственост на Андрю Чейс. Нищо не било взето от гроба — малкото ковчеже си било на място — но доктор Самърс бе на мнение, че Андрю Чейс наистина е очаквал мъртвородената му дъщеричка да възкръсне на Великден. Според нея лудостта му се е мотивирала от желанието му да принесе в жертва живота на пет момичета, с което да върне дъщеря си от страната на мъртвите. Според изкривеното му мислене, щом петте вече са правили опит за самоубийство, значи са приели смъртта в своя живот.
Година преди да убие Теса, Чейс по време на дежурство прибрал тялото на починал от къща, съседна на онази, в която бяха открили трупа на Теса. Най-вероятно именно тогава е установил наличието на колона в мазето.
Докато Шепърд паркираше на Бейнбридж Стрийт, телефонът на Джесика иззвъня. Обаждаше се Ник Паладино.
— Какво става, Ник? — попита го.
— Не си ли чула новината?
Божичко, ненавиждаше разговорите, които започваха с такъв въпрос. Но бе сигурна и че не е чула нищо, което да си заслужава телефонен разговор.
— Не съм, но ми я съобщи със заобикалки, Ник. Още не съм обядвала.
— Андрю Чейс е мъртъв.
Думите първо заподскачаха по стените на черепа й, както често става при неочаквана новина — била тя добра, или лоша. Когато съдията Макманъс осъди Чейс на доживотен затвор, Джесика предположи, че това означава най-малко четирийсет години, ако не и повече — десетилетия, през които Чейс да размишлява за болката и страданията, които е причинил.
А не само няколко седмици.
Според Ник обстоятелствата около смъртта на Чейс били доста неясни, но подразбра, че Чейс паднал от някакво високо метално стълбище и си счупил врата.
— Счупил си врата ли? — попита Джесика, мъчейки се да прикрие иронията в гласа си.
Ник я усети.
— Знам — каза. — Кармата понякога е кучка с противотанков гранатомет, нали?
Точно така — помисли си Джесика.
Наистина е такава.
Франк Уелс чакаше прав на вратата на дома си. Видя им се дребен, крехък и ужасно блед. Беше облечен в същите дрехи, в които го бе видяла последния път, само че сега сякаш се губеше повече в тях.
В нощното шкафче в спалнята на Андрю Чейс бяха намерили колието с ангелчето на Теса. Това им бе спестило сума ти формалности, каквито неизменно се явяват при дела за убийства. Преди да слезе от колата Джесика го извади от торбичката за улики и го пусна в джоба си. Погледна се в огледалото, не толкова за да провери как изглежда, а да се убеди, че не е плакала.
Тук трябваше да прояви сила за още един, последен, път.
— А аз какво мога да направя за вас? — попита Уелс.
Да оздравеете — идеше й да му каже Джесика. Но знаеше, че не бива.
— Нищо, сър — отвърна.
Поканил я бе да влезе, но тя отказа. Останаха на стъпалата. Слънцето над главите им нагряваше сенника от гофриран алуминий. Забеляза, че след последното й идване Уелс бе изнесъл малко сандъче с цветя под прозореца на втория етаж. Към стаята на Теса растяха теменужки.
Франк Уелс прие новината за смъртта на Андрю Чейс по същия начин, по който бе приел вестта за смъртта на Теса — стоически, с непроницаем израз. Просто кимна.
Тя очакваше поне малък изблик на чувства, когато му подаде висулката с ангелчето. Дори се извърна с лице към улицата, все едно търси такси, та той да изживее момента насаме със себе си.
Но Уелс просто изгледа ръцете си. После й го подаде.
— Моля ви да го задържите за себе си — каза.
— Не… не мога да го приема, сър. Знам какво означава лично за вас.
— Моля ви — повтори той. Постави колието в дланта й и сви пръстите й около него. Кожата му беше като топла копирна хартия. — Теса щеше да иска да го притежавате. Приличаше на вас в много отношения.
Джесика разтвори пръсти. Прочете гравирания отзад надпис:
127
Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил (Изход 23:20). — Б.пр.