Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
От другата страна на лагуната в трептящата мараня вижда гондоли, кръстосващи каналите, и далечните куполи на древни сгради. На около километър от брега водната повърхност е прорязана от белите дири на полицейски моторници. Кавалерията идва.
От едната му страна се чува изпукване на клон.
Чува гърмеж.
Видели са го.
Том се покатерва по-високо.
Спомня си един момент от гръцката митология – кипарисът бил символ на смърт и скръб. Римляните и мюсюлманите също ги посаждали в гробищата си. Каква случайност да се скрие точно на такова дърво.
Проехтява нов изстрел.
Куршумът се забива в ствола точно под крака му.
Близко попадение. Твърде близко.
Друг куршум профучава през гъстата зеленина. Едно клонче отляво се счупва. Мерникът им става по-точен. Въпрос на време е някой да го улучи.
Том се залюлява от другата страна на ствола. Вижда как карабинерите слизат на острова. Хукват като малки мравки към сградата, където го държаха сатанистите. Той се покатерва до самия връх на дървото и сега вижда ясно затвора си. Държали са го в някаква стара болница. Порутена и изоставена. Отстрани на сградата има купчина, която прилича на събрани съчки за лагерен огън.
Само че е друго.
Това е клада.
Жертвена клада.
Зрението на Том отново се замъглява. Въпреки че слънцето сега е зад него, небето е твърде ярко и дразни очите му. Той примигва и се опитва пак да фокусира.
Някой запалва кладата.
Завличат нещо към купчината изпускащи пушек дърва.
Човек.
В гората проехтяват автоматичен огън и единични изстрели от пистолет. Том се спуска няколко клона по-надолу.
Под него двама карабинери водят престрелка със стрелци в черни роби.
Полицаите са в неизгодна позиция. Стрелят с обикновени пистолети „Берета“ срещу автомати „Узи“, изстрелващи по шестстотин куршума в минута.
Единият млад карабинер е улучен в лицето.
Другият сваля стрелеца с един изстрел и се изтъркулва встрани точно навреме, преди пръстта около него да закипи от куршуми.
Остават двама един срещу друг. Но автоматът винаги побеждава.
Том се спуска на по-долен клон. Вижда всичко от птичи поглед, но не може да помогне с нищо. Няма пистолет, стиска само желязната пречка от решетката на прозореца, през който се измъкна.
Сектантът с автомата сменя позицията си и започва да обикаля бавно в кръг, за да се промъкне зад полицая.
Карабинерът чува нещо. Застава на коляно и се обръща настрани.
Том се стъписва.
Това е Валентина.
Сектантът се показва от храстите в основата на кипариса.
Ще направи Валентина на решето.
Тя не усеща убиеца, който е само на метри от нея. Изправя се, вдига пистолета и тръгва бавно напред.
Сектантът вдига автомата и се прицелва в гърба ѝ.
Само след секунда ще е мъртва.
Том хвърля железния прът като копие. Желязото фрасва сектанта по главата и автоматичният откос отива нахалост.
Валентина се завърта рязко. Стреля няколко пъти по нападателя. Приближава се с насочен напред пистолет. Още един куршум – и тялото му се разтриса. Не иска да рискува.
Том се спуска на по-долните клони.
– Валентина! Не стреляй!
Тя задържа пистолета на нивото на рамото си, оглежда се във всички посоки.
Том слиза на земята и глезенът му отново се подгъва.
Тя го вижда, но не казва нищо. Действа на автопилот. Все още е в режим за убиване. Неспособна да прекрати програмата на обучението си. Предпазливо се приближава до убития нападател и взема автомата.
Том се навежда и вдига ръждясалото си желязно оръжие.
– Има други – казва, като избърсва пречката в тревата. – Събрали са се зад болницата. Запалили са клада, не видях добре заради дима, но мисля, че се канят да изгорят някого.
– Стой тук. Аз ще се погрижа. – Валентина прибира пистолета и изважда радиостанцията. – Ще извикам подкрепление, после ще дойда да те взема.
79
Лейтенант Франческа Тоти влиза с тричленния си екип в старата Чумна болница.
Завършила история, тя много добре познава страховитото минало на сградата. Поне трима от предците ѝ са умрели тук. Други петима или шестима не са преживели краткото пътуване през лагуната до Ладзарето.
След като получи сигнала на Валентина, Франческа връща радиостанцията на колана си. Хората ѝ методично проверяват стаите на долния етаж. Други два екипа поемат горните.
В източния край на коридора Франческа чува гласове. Тъмни силуети се движат в двора зад мръсните прозорци. Тя вдига ръка, за да даде знак на хората си да се движат бавно и да не вдигат шум.