Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Засилването и тежестта на тялото му са изкъртили горния край на пречката от рамката, но долният е закрепен здраво.
Том е заклещен.
В безизходица.
Наполовина вътре, наполовина отвън.
Поглежда назад. В стаята нахълтват още двама души с черни качулки и пистолети.
Том вдига глока на Тийл и дръпва спусъка.
Стреля напосоки. Куршумите рикошират от стените, но не улучват никого. Все пак му печелят достатъчно време, за да се извърти покрай металната пречка и да я натисне с всички сили.
Тя се разклаща, огъва се и най-сетне поддава.
Том пада през прозореца по гръб и се стоварва на земята с удар, който го оставя без въздух.
В лицето му има забити стъкълца. Рамото му е ранено и кърви.
И е изпуснал пистолета.
Тревата наоколо е висока и няма време да търси оръжието.
Трябва да го остави.
77
Засичането на местонахождението на Том по сателитната система отнема цяла вечност. Винаги става така. Само във филмите техниците работят със светлинна скорост. В реалния живот времето се влачи като ранено животно.
Вито остава в оперативната зала, а Валентина, Роко и Нунчо хукват навън. Когато Франческа Тоти най-сетне съобщава позицията на Том, майорът вече мобилизира отрядите и раздава оръжия.
– Ладзарето Векио? – повтаря той като ругатня. – А аз се занимавах с Изола Марио през цялото време. Проклет да съм!
Валентина още чува гласа му по телефона, когато патрулната моторница разпенва водите на канала и с рев се отделя от кея. Въпреки обаждането на Том тя не спира да мисли за картината на Бейл.
Всеки детайл е като запечатан в съзнанието ѝ.
Това, което я тревожи, е използването на римски цифри за кодирането на думата Venice във всичките три сцени на картината. Двамата с Вито са сигурни, че злодеянието, замислено от Бейл – каквото и да е то – ще се стовари върху три места – включително в самата Венеция. Най-вероятното предположение за втората мишена е Венецуела. Но коя е третата?
Моторницата прави ляв завой и Валентина рязко се залюлява надясно. Стряскането ѝ помага. Като средство против хълцане. Хаотичните ѝ мисли се подреждат и тя се сеща за третата цел: Масъл Бийч, Венис – прочуто място в Калифорния, където се провеждат тренировки и състезания по културизъм. Тя се навежда, за да заглуши шума от вятъра и двигателя, закрива телефона в шепите си и изкрещява:
– Майоре, третата мишена не е тук. В Калифорния е, сигурна съм. Масъл Бийч, Венис. Това означават големите кубове в картината на Бейл – това са културисти, които правят грамадни мускули, а не грамадни сгради.
– Разбрах! – потвърждава Вито Карвальо, като изпитва прилив на адреналин.
Оставя телефона и дава заповед да го свържат с ФБР. С малко късмет ще успеят да евакуират всички от плажовете край Венис. Венецуелските власти също са уведомени и районът около водопада Анхел е опразнен. Във Венеция цялата полиция е мобилизирана да оглежда улиците и каналите за всичко подозрително. Обединени, правозащитните служби по целия свят печелят битката срещу Бейл. Но може би твърде бавно.
Вито поглежда часовника си.
Почти пладне е.
В Калифорния е 3.
До екзекуцията на Бейл остават сто и осемдесет минути.
Само три часа, докато разберат дали тревогата е фалшива, или най-лошите им кошмари са напът да се сбъднат.
78
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Том едва вижда.
Слънцето е толкова безмилостно ослепително, че той не може да вдигне поглед от земята. Глезенът му се подува бързо и се криви при всеки опит да тича.
Накуцвайки, Том се отдалечава от сградата и се опитва да се добере възможно най-бързо до гората. Знае, че не може да надбяга преследвачите си, затова постоянно сменя посоката, като се надява да ги заблуди.
Вода!
Пред него се открива обширно водно пространство. Няма накъде да бяга. Лагуната се простира накъдето му поглед стига. До брега има малка лодка, но той не смее да рискува да го хванат в нея или да остане безпомощен в открито море.
Затова прави рязък завой в друга посока. Вмъква се в горичка стройни кипариси, толкова високи, че изглеждат така, сякаш смучат слънчева светлина направо от небето. Стиска зъби и закуцуква към най-големия от тях. Хваща се за един нисък клон и успява да се издърпа сред короната на дървото.
Кипарисът е истински гигант. Дебелите му клони стърчат навсякъде и не след дълго Том се покачва толкова високо, че вече не вижда земята.