Оловният войник

— По-добре, че хората не научиха какво точно се случи на язовирната стена — замислено изрече по-големият брат. — И без това името ми прекалено често се появяваше в сакраментските вестници. Ще ми се да се прибера у дома и да оставя града на твоите грижи.

— Радвам се, че се връщам в Сакраментската полиция — продължи Пол. — Не съм си и мислил, че някога ще го кажа, но наистина съм задължен на Барона.

— Така е. И двамата сме му задължени. Той оцени нашите усилия и ни помогна. Но ти трябва да продължиш да работиш като полицай. Градът наистина има нужда от теб. — Патрик видя тъжната усмивка на брат си. — Зная какво си мислиш — добави той. — Смяташ, че новата ти служба не може да ти замени улицата. Не забравяй, че отново си в списъка на действащите полицаи, все още носиш значката на татко и все още помагаш на обществото. А Сакраменто наистина се нуждае от твоята помощ.

Пол извади значката от джоба си и я стисна в ръка.

— Сигурно си прав. Пък кой знае? Може би на новото си място ще мога да докажа, че протезата и изкуственият глас не са проблем за полицейската работа.

Гласът му прозвуча по-весело.

— Какво ще стане с Том Чандлър? — попита Уенди. — Знае ли се вече?

— Има смекчаващи вината обстоятелства, защото Чандлър все пак спаси Хелън — отговори Пол. — Но го очаква затвор. Струва ми се много се е променил. Извади късмет, че остана жив. Колко много свестни хора загинаха от ръката на Таунсенд.

Когато наближиха отклонението към летище „Матер“, видяха група разтревожени хора. Виеха сирени, един мъж тичаше откъм брега с чувал в ръце. Полицаите се наведоха да се предпазят, след като крадецът извади от панталоните си пистолет. Уенди погледна към своя съпруг и към девера си. По лицата им прочете какво мислят: „Костюмът е в багажника. Захранващият блок е зареден. За минута мога да го облека…“.

Крадецът явно се уплаши, защото вдигна ръце във въздуха да се предаде и моментално беше арестуван. Братята с облекчение се отпуснаха на седалките.

Патрик заговори, сякаш в отговор на безмълвния въпрос на Пол:

— Да, Хал Бригс и неговите хора все още се интересуват от технологията БЕРП. Но преди да я предложим на някого, искаме да премахнем дефектите. А Джон предпочита да я даде на авиокомпаниите за защита на багажните отделения на самолетите.

— Надявам се, че Джон ще осъществи желанието си — каза Пол и се усмихна. После попита: — А ти? Какви са плановете ти, Патрик?

— Отивам си у дома. Имам син, за който да се грижа, и, разбира се, ще помисля и за бъдещето — отвърна Патрик. — Генерал Самсън от „Дриймланд“ все още ми предлага място на заместник-командир в „Хай текнолъджи аероспейс уепънс сентър“. До октомври трябва окончателно да реша дали да приема предложението. Но Джон и Хелън в момента се нуждаят от помощ, за да възстановят компанията.