Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
Хеликоптерът се насочи на изток. Той се издигна на пет хиляди метра, за да премине над планините на Сиера Невада. Оловния войник мобилизира всичките си сили, за да се задържи в студения нощен въздух, който свистеше покрай него с двеста километра в час. Два часа по-късно хеликоптерът пикира над стръмни канари и продължи на малка височина над пустинна долина. Появи се летище. Беше заобиколено от изоставени на вид военни хангари и промишлени постройки. Когато мина ниско над група дървени постройки Оловния войник скочи, като използва реактивните си двигатели да убие удара от падането.
Мястото имаше необичаен вид. Приличаше на изоставен град. Хангарите бяха достатъчно големи да подслонят най-големия военен или граждански самолет, но бяха празни и порутени. Той видя изкривени, ръждясали съоръжения, напомнящи нефтена рафинерия или голям завод. Земята беше покрита с кактуси, бял трън и дебел слой прах. Виждаше се дълга, неосветена писта и голяма площадка за кацане, осветена от сини сигнални лампи. Единствените други светлини идваха от една самотна сграда в северния край, над която се въртеше антената на летищния радиофар. На покрива се издигаха и няколко други радиоантени. Отпред растяха няколко хилави дървета, наблизо имаше цистерна за зареждане. Оловния войник се насочи нататък.
Един надпис показваше, че сградата е стационарен централен базов авиооператор — СБО — наречен „Авиосервиз Тонопа“. Той знаеше, че в най-южната част на щата, по средата между Рено и Лас Вегас има малък пустинен град Тонопа, Невада. Това трябваше да е той. От вида на летището предположи, че някога сигурно е било военна база.
Секунди по-късно хеликоптерът се приземи на площадката и терористите на Таунсенд слязоха. Скоро след това Оловния войник чу от сградата да долитат викове на немски. Бяха я завзели. Той надникна през един прозорец и видя ужасена жена, свила се пред мъж с пистолет в ръка.
Чу се приглушено изсвирване и по краищата на пистата светнаха бели лампи. В небето се появи един изтребител Ф-117, спусна се ниско и се насочи към дългата писта по посока на вятъра. Оловния войник включи инфрачервения си скенер, за да наблюдава кацането. Самолетът се приземи на самия край на пистата, придвижи се по нея и спря точно навреме в северния край. После зави по пистата за рулиране, достигна до площадката, направи пълен завой и отново се върна на пистата за рулиране, сега насочен на юг. Цистерната тръгна към него.
Първата грижа на Оловния войник беше заложницата, не Ф-117. Той се промъкна пред сградата и погледна през стъклената врата. Никой не се виждаше. Най-вероятно човекът с пистолета бе скрил жената зад паравана. Оловния войник се втурна вътре, включи реактивните си двигатели и полетя право към вратата и я събори. Точно срещу него бе терористът. Побърза да избие пистолета от ръцете му. Един удар с облечения в ръкавица юмрук и мъжът изхвърча навън.
— Сега всичко е наред — каза Оловния войник на изплашената жена. — Но терористите са завладели летището. Вие трябва тихо да излезете оттук и да телефонирате за помощ. Тук има ли телефон?
— Има един зад сградата — каза тя с треперещ глас.
— Предайте на полицията, че терористите, които откраднаха изтребителите „Стелт“ от въздушната база в Сакраменто, са кацнали тук да заредят, след което отново ще отлетят. После се скрийте, докато дойде помощ.
Жената отиде да телефонира, а той взе пистолета на терориста, надникна през вратата и излезе.
— Побързайте, дявол да ви вземе! — изкрещя Таунсенд.
— Помпата на тази цистерна е много бавна, полковник — отговори войникът. — Очевидно базата не се използва често, а цистерната още по-малко.
Таунсенд отново изруга. Поставеният на пост в сградата бе пропуснал втора петминутна проверка — положението ставаше тревожно. Хеликоптерът избухна в пламък, последван от експлозия. Зад сградата се чу пушечна стрелба, но миг по-късно престана.
— Прекъсвайте! — извика Таунсенд. — Пригответе се за отбрана!
Тишина. Къде са неговите хора? Той погледна към цистерната и видя четирима да лежат на земята. „Боже мой, кога е станало това?“
Таунсенд тъкмо сложи шлема си и завърши със затягане на коланите, когато по аварийния УКВ канал на охраната прозвуча глас:
— Таунсенд. Грегъри Таунсенд. Чувате ли ме?
Таунсенд бързо провери бутоните на таблото пред себе си и хвърли поглед на контролните уреди, но разбра, че ще бъде истинско самоубийство, ако се опита да излети. Той отвори капака на пилотската кабина.