Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Тя се обърна и видя как някакъв камион се блъска в джипа и го отнася. Машината наби спирачки и поднесе. От каросерията се надигнаха китайски войници, насочиха автомати и откриха огън.
Мария се сви и се наведе над Баако, за да го защити.
Китайските войници от двете ѝ страни се строполиха на земята.
Дзяйин изкрещя и също падна. От рамото ѝ шурна кръв. Въпреки това тя успя да стреля — но не по новодошлите. Арно политна към Мария с опулени от шок очи. От гърлото му бликна кръв. Опита се да каже нещо, но само изкашля още кръв и се отпусна тежко в обятията ѝ.
Тя го положи на земята.
— Дръж се.
Но още преди да легне на пода палеонтологът издиша за последен път. Очите му се изцъклиха безжизнено към тавана.
„Не…“
Ковалски я дръпна назад.
— Всички насам! — извика глас от камиона. — По-бързо!
Викащият се подаде през прозореца до шофьора. На Мария ѝ отне секунда да го познае. За последен път бе виждала този човек в центъра за примати…
Партньорът на Ковалски, Монк.
Докато се мъчеше да проумее неочакваната му поява, проехтя нов залп, този път от коридора зад камиона.
Идваха още войници.
Ковалски я бутна към камиона.
— Бързо.
Мария нямаше нужда от повече подканяне и се втурна с Баако. Ковалски я следваше, задъхан заради наранените си ребра.
Преди да стигнат камиона, откъм лабораторията за вивисекции се разнесе нов трясък. Мария погледна назад и видя как едното крило на вратата се откъсна от релсите и се стовари върху отсрещната стена. Грамадни тъмни сенки нахлуха в коридора.
Ковалски я сграбчи за ръката.
— Да се махаме оттук!
Пробягаха последните няколко крачки до камиона. Ковалски почти я метна в каросерията и скочи след нея с Баако. Камионът тутакси се понесе назад.
Един от маскираните войници им даде знак да залегнат. По предпазните капаци затракаха куршуми.
Камионът набра скорост; после задницата му внезапно подскочи, от което сърцето на Мария панически пропусна един удар — но машината просто се изкачваше по рампа. Горе камионът зави с поднасяне и се понесе напред.
Стрелбата зад тях бързо заглъхна в далечината.
Въпреки това Мария остана да лежи по корем с ръка върху Баако, който пък беше прегърнал Ковалски — тримата отново сгушени заедно, като семейство.
Но колко още щеше да продължи това?
12:34
Почти ослепяла от болка, Дзяйин стисна с една ръка волана на повредения джип. Другата ѝ ръка беше безполезна и болката я изгаряше на вълни. Куршумът я беше улучил в дясното рамо. Кръвта продължаваше да тече и да се просмуква в униформата ѝ.
„Но съм още жива“.
И заради това трябваше да се смята за късметлийка.
Не, не късмет, напомни си тя. А постоянство.
Трябваше да напрегне всичките си сили, за да превъзмогне болката и да не спира.
Беше докуцукала до изоставения джип с надеждата, че ударът не е повредил акумулаторите или двигателя. Завъртя ключа и със задоволство чу мъркането на електрическия мотор. Завъртя волана и потегли.
В последния момент.
Защото докато завиваше на първия ъгъл, на кръстовището зад нея изскочи огромният хибрид. Дори приклекнал изпълваше коридора и ревеше от ярост и жажда за кръв.
Дзяйин караше бързо, за да се отдалечи колкото се може повече от избягалите зверове. Трябваше ѝ медицинска помощ. Знаеше къде да отиде.
Въпреки това, когато наближи целта си, беше останала без сили и замаяна. Джипът лъкатушеше несигурно под отслабващия ѝ контрол, но тя вече наближаваше охранителния център. Вратите му зееха отворени.
Наби рязко спирачки и се смъкна навън. Облегна се на джипа, за да си поеме дъх, после докуцука до отворената врата.
Откри командира на охраната там, където го беше оставила.
Чан Сун стоеше с гръб към нея в средата на помещението. Аварийните светлини се отразяваха от мониторите и придаваха на мястото адски вид. Гневът ѝ помогна да се стегне.
Чан Сун се беше провалил на всяко ниво.
А после видя техниците. Всички лежаха отпуснати на станциите си; един бе проснат в краката на Чан. Кръвта бе образувала локви на пода и отразяваше аленото сияние на аварийните лампи.
— А, ето ви и вас — каза Чан и се обърна. — А аз си помислих, че ще се наложи да ви гоня.
И вдигна пистолет.
Дзяйин посегна към кобура си, но откри, че е празен. В бързината да се измъкне беше изгубила оръжието си.
Той забеляза движението ѝ и обърна пистолета така, че да види, че затворът му е дръпнат назад, след това го остави на масата. Патроните му бяха свършили. Явно беше изпразнил пълнителя, докато бе отстранявал техниците. Пристъпи напред и вдигна ръка, сякаш искаше да я прегърне.