Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Ударът събори Ковалски и той се плъзна по задник назад, но въпреки това не изпусна триона, а го размаха към окървавените пръсти.
Баако пусна ръката на Мария и се втурна да му помогне.
Мария се затича след него.
Баако пръв стигна до Ковалски. Сграбчи го за яката и го повлече… но гигантската лапа се стрелна и хвана кубинката на Ковалски. Сребристият дръпна рязко и го просна по гръб.
Ковалски замахна с триона, но той бе спрял да бръмчи. При падането батерията бе изхвърчала от гнездото.
Мария я грабна в движение.
— Ковалски! Трионът!
Той я разбра и плъзна триона към нея. На лицето му бе изписано отчаяние. Баако го държеше и се мъчеше да го удържи да не бъде издърпан до прозореца.
Мария напъха батерията в гнездото и трионът забръмча. Тя го заби в пръстите. Острието проникна дълбоко и опря до кост. Пръсна кръв, пръстите се отпуснаха и замахнаха към нея. Тя избегна удара, но трионът отхвърча от ръката ѝ и се плъзна по пода към клетките наблизо.
Ковалски използва момента да скочи на крака, да грабне Баако и да се отдръпне от прозорците. Мария ги последва. Стигнаха до плъзгащите се врати и се обърнаха да видят последиците от действията си.
„Лошо“.
Сребристият сграбчи рамката на прозореца и напъха половината си тяло в отвора. Изрева към тях с широко разтворени челюсти и оголени зъби. Полетяха пръски слюнка, ревът оглуши Мария. Дъхът на чудовището вонеше на месо и кръв.
„Боже мой…“
Сребристият започна да се провира вътре.
Разбрала, че това е краят, Мария притисна гръб в металната врата — и изведнъж тя се раздвижи зад нея. Стресната, Мария отскочи напред и се обърна. Гигантските врати се плъзгаха по релсите си.
Ковалски я бутна към отвора.
— Бягай!
Тя се обърна да избяга, но на хирурзите им хрумна същата идея и се скупчиха в отчаян опит да се спасят. Изведнъж проехтя изстрел и д-р Хан залитна и рухна на колене, после на една страна.
В лабораторията нахълтаха китайски войници. Мария зърна в коридора Дзяйин Лау и д-р Арно. Генерал-майорът държеше пистолет. Изглеждаше поразена и зяпаше нещо зад Мария.
Междувременно сребристият беше успял да се вмъкне в лабораторията. Разтреперан от ярост, той се надигна, подпирайки се на юмруци. Зад него се появиха още сенки.
Дзяйин извика — в гласа ѝ се долавяше паника — и войниците откриха огън. Един сграбчи Мария за ръката и я издърпа през вратата. Тя знаеше, че спасяването ѝ не е по хуманни подбуди, а просто опит да се спаси ценна придобивка.
Ковалски я последва, като буташе Баако пред себе си. Лекарите и сестрите също се измъкнаха в коридора.
Стрелбата продължи, съпроводена с ревове. Мария знаеше, че войниците не разполагат с достатъчно огнева мощ да задържат дълго зверовете. Дзяйин явно осъзна същото и пак извика нещо. Мъжете се разтичаха и затвориха гигантските врати, въпреки че неколцина от другарите им още бяха вътре.
Дзяйин махна към чакащия на кръстовището джип и викна:
— По-бързо! — Гласът ѝ бе твърд, но лицето ѝ бе пребледняло.
— Лау ме взе с нея — каза Арно. — Искаше да се разправи с теб, но токът изгасна и…
„Да се разправи с мен ли?“
— Видя как се опита да спасиш приятеля си — обясни той и хвърли тревожен поглед към Ковалски — и с основателна причина.
Защото Дзяйин се обърна, насочи пистолета си към Ковалски и нареди:
— Доктор Крандъл, качете животното си в джипа.
Мария замръзна.
— На твое място бих я послушал — предупреди я Арно.
А Ковалски побутна Баако към нея и каза:
— Да. Послушай я.
Преди Мария да успее да помръдне, нещо се блъсна във вратите на лабораторията с такава сила, че подът потрепери. Горната релса на вратата се огъна.
— Върви — каза Ковалски.
И двамата разбираха, че Дзяйин ще го застреля — независимо дали Мария се подчини, или не.
— Върви — повтори той с изумително спокойствие.
Арно докосна лакътя ѝ в опит да я накара да се подчини.
Мария знаеше, че палеонтологът и Баако ще пострадат, ако откаже. Отстъпи една крачка от Ковалски, после втора, обзета от мъка и чувство за вина.
Войниците я поведоха, но Дзяйин остана.
Докато Мария отстъпваше, Ковалски нито за миг не откъсна очи от нейните — дори когато нещо отново блъсна вратата и огъна релсите още повече. Зверовете почти бяха успели да пробият преградата.
Дзяйин вдигна пистолета си — и тогава се разнесе друг трясък.
Този път зад Мария.