Специална група „Блу“
- Автор: Марчинко Ричард, Вайсман Джон
- Серия: Свирепия #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Специална група „Блу“». Краткое содержание книги:
— Добре, пускай кодиращото устройство.
Отворих куфарчето, завъртях главния прекъсвач и поставих селектора в позиция „излъчване“.
— Разбрано, разбрано.
— Добре, а сега включи разделителя на сигналите към телефонния извод на уреда за сателитна комуникация.
— С какво?
— С шибания двужилен удължителен кабел в куфара.
Не бях забелязал двужилен кабел в куфара. Проверих отново. Нямаше шибан удължителен кабел. Отново проверих. Пак не намерих кабел. Прерових всяко джобче и гънка на чантата на компютъра, куфарчето на уреда за сателитна комуникация и джобовете си. Nada.
В продължение на няколко секунди двамата с Уондър гледахме празнината между кутията на разделителя на сигнали и предавателя за сателитна комуникация с онази пълна с жлъч и безмълвна агония, която единствено мистър Мърфи може да предизвика.
Изключих уреда за сателитна комуникация. Нямаше защо да пилеем батериите си.
— Добре, да минем към план „Б“.
Това развълнува Уондър, който до момента не беше знаел, че имаме план „Б“. Затова зададе единствения уместен технически въпрос:
— Какъв план бе, мамицата му?
Отговорих:
— Има ли начин да свържем уреда за сателитна комуникация директно към разделителя на сигнали?
Уондър свали кабела от серийния порт на компютъра и го разгледа.
— Може би.
— Действай.
Взех прожекторчето и осветих схемите от вътрешната страна на капака на куфара. След това извадих плоската антена от фиксатора й, включих отново захранването и насочих антената към югоизточния хоризонт, където според диаграмата кръжеше на орбита спътникът „Уестком“ на двадесет и две хиляди мили височина. Включих слушалката към таблото и си поиграх със селекторите на честотата.
Внезапно главата ми се изпълни със сигнали. Разбира се — та нали подслушвах всичко, което преминаваше през спътника. Сега префокусирах антената към север. Там бих намерил сигналите от комуникационния спътник на Агенция Несъществуваща с кодово име RSQ-121. RSQ-121 препредава част от най-секретните съобщения на тази агенция от един подслушвателен пост на единадесет и половина мили югозападно от Алис Спрингс в дивата пустиня на Южна Австралия, известна като Пайн Гап. Тя се използва в сътрудничество с Отдела по разузнавателните сигнали на Австралийското министерство на отбраната и кодираните сигнали се излъчват до щаба на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, на тридесет мили от Вашингтон.
Виждам ви всичките. Вие сте изпълнени със съмнение. Питате се откъде знам всичките тези лайна. Мислите, че си ги измислям. Е, приятели, просто направете справка със своите източници на информация. Ще откриете точно, макар и до известна степен неизчерпателно описание на съоръжението в Пайн Гап в труда на Джеймс Бамфорд за Агенцията за национална сигурност, озаглавена „Палатът-пъзел“. А ще откриете, че спътникът RSQ-121 се споменава някъде дълбоко в бюджета на Министерството на отбраната от 1989 финансова година, ако все още можете да намерите копието му. Трябва доста внимателно да търсите, но го има, гарантирам ви го. Бил съм в Пайн Гап и съм изпращал съобщения по RSQ-121. Та това е.
Е, моят приемник за спътникова комуникация не можеше да дешифрира сигналите от Пайн Гап. Но можеше да ги приема — а това беше достатъчно, за да претоваря телефонната система на хасиендата.
Уондър се захвана с кабела. Трябваше му към половин час потене и изобретателност, но най-после всичко тръгна. Включи кабела в уреда за спътникова комуникация. Аз държах антената неподвижна. Слушах. Слушалките ми се изпълниха с очакваните звуци на бъркотията на електронните сигнали. Вдигнах двата си палеца към Уондър и завъртях превключвателя, за да изпратя сигналите в кабела.
Уондър измери постигнатия успех с уред, който носеше със себе си. Не трябваше много време — сметнахме, че след петнадесет секунди масивен трафик на съобщения линиите ще бъдат напълно изтаковани. Уондър сне щифтовете и направи проверка на линиите.
— Issi-doombu — каза на развален зулуски той, че линията е повредена.
— Awuyelelemama, смрадливоуст минетчия такъв — отговорих игриво на същия псевдоезик — вие там сами можете да измислите как се превежда това.
109-ти час. Сигурно са се обадили по някой от клетъчните си телефони. По дяволите, изглежда, не бяхме обърнали внимание на факта, че навярно имат клетъчни телефони. Мистър Мърфи, който е един шибан съсипвач на ефекти, винаги намира начин да излезе на сцената преди вас — защото към 08:50 забелязахме един фургон на фирмата „Саутуестърн Бел“ да отбива от Варнър роуд и да се катери по пътя към портала на хасиендата. Бяхме блокирали със собствената си камионетка средата на шосето. Предният капак беше вдигнат и наведен над калника, Док работеше по двигателя.