Чуждото страдание
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чуждото страдание». Краткое содержание книги:
— Но и ти получи това, което ти трябваше. Това ти даде възможността да се преживяваш като силния и нежен спасител. Само че то не ти беше достатъчно, права ли съм? Искаше преживяното да има стойност за мен, искаше ти да си мъжът, който ще излекува и сърцето ми. Е, Джонатан, длъжна съм да ти съобщя нещо. Ти не можа да докоснеш сърцето ми, защото има друг, който вече го е сторил.
Както се случва често при силно емоционални спорове, той се хвана за най-маловажното.
— Но ти ми каза, че не се виждаш с друг мъж. Онази вечер, когато вечеряхме заедно, каза така.
Карол стисна юмруци.
— Аз не се виждам с друг мъж. Поне не в този смисъл, който ти имаш предвид. Но не е възможно отношенията между хората да бъдат опростени така, че да заприличат на правилата на спортна игра.
— Ти се отнесе нечестно с мен — заяви той с горчивина. — Още тогава сърцето ти не е било свободно.
Тя поклати ожесточено глава.
— Никога не съм твърдяла подобно нещо. Ти видя това, което искаше да видиш, и си досъчини останалото.
— Не заслужавам подобно отношение — продължи той развълнувано.
Изведнъж Карол усети как гневът я напуска. Почувства се отпаднала и потисната.
— Така е — съгласи се тя. — Вероятно си прав — отвори вратата и продължи: — Аз не съм неблагодарна, Джонатан. Бих се радвала, ако можехме да останем приятели. Но това е невъзможно след всичко, което се случи.
Джонатан тръгна да излиза и спря на прага.
— Не му завиждам — на този мъж, когото обичаш — каза той мрачно.
— Това е първото разумно нещо, което казваш тази вечер — отвърна натъжено Карол. — Довиждане, Джонатан.
Проследи го с поглед, усещайки отлива на последните следи от адреналин. Господи, още какви неприятности щеше да й донесе тази вечер?
Тони седеше на бюрото си и се взираше в картината на нощния град, който сякаш се стичаше надолу по хълма към центъра. В далечината по високите сгради в квартала на банките се очертаваха разпилени светли правоъгълници, което ги караше да напомнят на недовършена игра на бинго.
— Ти си там някъде — каза той тихо. — Кроиш планове, обмисляш как да ни принудиш да играем играта по твоите правила, решаваш какво да правиш с Пола.
В главата му започваше да се оформя образът на човека зад тези престъпления. Необходими бяха големи усилия, за да започне да прониква в съзнанието на смътната фигура на кукловода, но най-сетне започваше да сглобява картината, да напипва постепенно логичната връзка в хаотично натрупаната информация. Мислеше си, че далеч по-трудно ще бъде обаче да убеди Карол.
Видя колата й да спира пред къщата и изтича долу да й отвори. Стъписа се, когато видя колко изтощена изглеждаше. Очите й бяха хлътнали, кожата — бледа и отпусната.
— Изглеждаш напълно разбита — каза той и й направи път да влезе.
— Издъних се с разпитите на задържаните за убийството на Тим Голдинг. Излиза, че сме пуснали на свобода престъпника, а сме задържали невинен човек. Кевин смята, че заподозреният е толкова самоуверен, че ще се прибере отново у дома и ще можем да го арестуваме повторно. Но аз се съмнявам. Освен това търсенето на Пола не дава никакви резултати. Дон и Джен се изпокараха, защото Джен твърди, че Пола е хомосексуална, а Дон настоява, че не е. Сам Еванс си е въобразил, че Господ му е отстъпил мястото си. Единствената, която не ми къса нервите, е Стейси, и то само защото тя разговаря предимно с компютрите — тя свали палтото си и го окачи на ниската колонка в началото на стълбищните перила. — Къде да вляза?
— Ще пиеш ли нещо или се водиш още на работа?
— Отговорът и на двата въпроса е да. Чакам новини от Кевин, но няма да се връщам в офиса, освен ако няма развития в търсенето на Пола.
— Отиваме в кухнята тогава. Ще отворя една бутилка.
Докато Тони се занимаваше с напитките, Карол се разположи край кухненската маса.
— Току-що разкарах Джонатан — заяви тя.
Тони се зарадва, че беше с гръб към нея, така че тя не можа да забележи радостния блясък в очите му, нито пък усмивката, която огря лицето му.
— И как се чувстваш сега?
Карол избухна в смях.
— Тони, държиш се като шибан психоаналитик.
Той я погледна през рамо.
— Съжалявам. Въпросът не беше проява на професионално любопитство. Просто приятелски интерес.
— Още се дразня, като си помисля как се опита да ме притисне в ъгъла. Изпрати ми в офиса някакъв смехотворен букет, а тази вечер се появи и лично. Ако беше оставил всичко така, както си беше, бихме могли поне да бъдем приятели. Вбеси ме самоувереността му, нали разбираш?