Сребристи сенки [bg]

— Според тях — продължи Лиса спокойно — Сидни се е опитала да изгори няколко от хората им миналата нощ.

— Това беше блъф — заявих категорично. — Те все още са живи, нали?

— Това няма значение — намеси се рязко Иън. Той остана седнал и съдейки по близостта му до Зоуи, явно бе прехвърлил чувствата си на другата сестра. — И не е твоя работа да съдиш нашите хора. Ние ще се справим с това.

И в този момент аз взривих бомбата.

— Е, тъкмо това е проблемът, Ваше Величество. Сидни е моя съпруга и като такава е една от вашите поданици. Вие казахте, че няма да ме предадете на тях, защото се намирам под ваша закрила, нали така? Да не би да казвате, че ще изоставите моята съпруга, лишавайки я от закрилата си?

В залата се възцари тишина, нарушена накрая от Лиса.

— Ейдриън… за това ли е всичко това? — Тя посочи към нашите официални одежди, когато каза „това“, явно неспособна да изрази по-точно мисълта си. — Затова ли си направил, хм, това? Смяташ, че това ще й даде моройско гражданство или нещо подобно? Нещата не стават така. Изобщо. Зная, че си загрижен за нея…

— Загрижен съм за нея? — възкликнах. Осъзнах, че никой от тях не разбираше истински за какво става дума. През цялото време, докато тормозех Лиса с молбите си да помогне на Сидни, тя е възприемала настойчивостта ми като проява на приятелски чувства към Сидни. А сега, заедно с останалите в двора, мислеше, че това е някакъв откачен номер, който съм скроил, за да постигна своето. Само алхимиците имаха подозрения за искреността на чувствата ми, но за тях тези чувства бяха извратени и грешни. — Лиса, аз я обичам. Не съм се оженил за нея заради някаква шега! Ожених се за Сидни, защото я обичам и искам да прекарам остатъка от живота си с нея. И се надявах, че като моя кралица ти ще се застъпиш за мен и ще защитиш мен и тези, които обичам — особено след като, както предполагам, няма неоспорими доказателства за престъпленията, в които сме обвинени. Миналия месец ми каза, че не би рискувала заради никого, който не е твой поданик. Е, зная, че технически тя не е твой поданик или морой, но аз съм, и ако обещанията, които ми даде като на един от поданиците си, наистина означават нещо за теб, то те трябва да се отнасят и до нея. Ние сме женени. Сега тя е моето семейство. Ние сме свързани един с друг до края на живота ни и ако им позволиш да я отведат, все едно прогонваш и мен.

Лиса изглеждаше объркана, но физиономията на Джаред Сейдж — моя тъст, осъзнах аз — не издаваше нищо друго, освен презрение.

— Това е абсурдно! Хора и морои не може да се женят. Това е според вашите и нашите правила. Този брак не е истински.

— Не и според щата Невада — обявих жизнерадостно. — Имаме документ, който го доказва. Дайте един лаптоп и ще можем всички заедно да разгледаме сватбените снимки.