Написано с кръв [bg]

Макс или бе убил Хадли и избягал, или знае нещо, което ще помогне за решаването на случая. Залавянето на Дженингс и приключването на следствието бяха здраво преплетени във въображението на Барнаби и в момента му беше безкрайно трудно да приеме факта, че едното няма нищо общо с другото. А сега накъде?

След като прие, че Дженингс казва истината, Барнаби се изправи пред три възможности. Първата — Хадли е убит от случайно влязъл в къщата му крадец, който после си тръгва с куфар, пълен с женски дрехи, но без да вземе ролекса, който струва хиляди — изглеждаше доста неправдоподобна.

Втората — убиецът е човек, който е познавал Хадли или в битието му на жена, или като хомосексуалист. А какво бе казал Дженингс за възгледите на Хадли за секса: „Унизителен сърбеж, който може да се облекчи на унизителни места с унижаващи се хора.“ Това означаваше, че убиецът може да е някой, който го е познавал от пет минути, проследил го е до вкъщи след някаква бегла среща, проучил е обстановката и в един прекрасен ден се е върнал да види какво може да отмъкне. Тази хипотеза му действаше особено потискащо.

Подобен род разследвания бяха толкова продължителни и мащабни — и не на последно място скъпоструващи, — че на практика почти никога не завършваха с успех. Случаят щеше да влезе в архивите и да си остане неразрешен, освен ако някога, а това можеше да стане и след години, някой проницателен детектив не се разрови в загадката и не открие незабелязана важна връзка или чуе нещо. Понякога се случваше.

Третата възможност бе да продължат да работят над събраните факти, което бе далеч по-просто. Ако можеше да се вярва на резултатите от разпитите на оперативните работници в селото, Хадли е странял от всички аспекти на местния живот, не е канел гости и е имал социални контакти единствено с членовете на Писателския кръжец, сред които безнадеждно влюбена в него жена. Барнаби надраска имената им под игликите.

Браян Клептън. Този можеха още да го попритиснат, което несъмнено щеше да изкара на бял свят жалка, неприлична изповед за непристойно надничане в чужди спални след мръкване и тайно онаниране.

Барнаби бе убеден в невинността на Рекс Сейнтджон. Неговата история за посещението на Хадли се потвърждаваше от признанията на Дженингс за връзката му с убития в миналото. А нещастието и угризенията на Сейнтджон — които непрекъснато се засилваха, ако може да се вярва на госпожа Лидиърд — бяха още едно доказателство за невинността му. Освен това той беше стар човек. Твърде крехък, за да е нанесъл поредицата от изключително силни удари, предизвикали смъртта на Хадли.

Макар и да беше наясно колко е опасно да позволи преценката му да бъде замъглена от породени симпатии, към когото и да е от замесените в случая, Барнаби все пак бе склонен да приеме, че както Сю Клептън, така и приятелката й Ейми нямат нищо общо с убийството.