Написано с кръв [bg]

— Защо все по мен се катери? — сърдито попита Барнаби.

— Знае, че не го харесваш — отвърна Джойс.

— Значи освен лаком е и тъп.

— О, не съм убедена.

Тази сутрин, спомняйки си навярно грубото отношение, което бе предизвикал към себе си заради мармалада, Килмовски се задоволи само да гледа ту в чинията на Барнаби, ту самия Барнаби, често да въздиша, да се прозява и час по час да се върти на мястото си. Накрая Барнаби издебна, докато жена му бе с гръб, и му даде парченце бекон. А после и малко кожичка от бекон.

— Защо просто не го свалиш на пода? — попита Джойс.

Кафето пристигна. Трой влезе заднишком в стаята, понесъл поднос с голям „Кит Кат“ и две чаши в чинийки. Взе едната и след като мислено облиза пръсти и го вдигна да види откъде духа вятърът, го остави на бюрото.

Атмосферата не изглеждаше чак толкова зле. Като се има предвид току-що прочетеното по телефона конско. А на тия лекции им се носеше лоша слава. Жлъчни и толкова неприятни, че един от потърпевшите ги бе сравнил с това да ти заврат главата в запушена тоалетна.

А гледай го нашия главен инспектор — само минути след това си пие кафето и си драска с молива, сякаш нищо не е станало. Как да не му се възхитиш!

Трой така и направи, безмълвно, и се зачуди какво ли рисува Барнаби в скицника. Движеше молива с кратки леки движения, все едно запълваше нещо. Сигурно рисуваше растения. Или листа. Шефът беше много добър в рисуването на природата. Помагало му да се съсредоточи.

Трой разви шоколадовия си десерт, прокара нокътя на палеца по сребристата опаковка, намери средата и счупи блокчето. После, дъвчейки, мина зад бюрото на Барнаби да надникне в скицника.

Не беше далеч от истината. Иглика. Красиво нарисувана, като на книга. Мънички цветчета, с леки сиви светлосенки, листенца с всичките им подробности. Дори виснали корени, тънки като конци и леко преплетени.

Трой изпита завист. Де да можех и аз да правя нещо такова, помисли си той. Да рисувам, да свиря на нещо или да пиша разкази. Вярно, вицове разказваше майсторски — можеше да умори от смях приятелите от клуба. А като пя на караоке „Дилайла“ на Коледа, всички казаха, че изпълнението му е страхотно. Все пак не беше същото.

Шефът бе изпразнил чашата си и Трой побърза да я махне от бюрото му.

— Решихте ли какво ще правим с Дженингс, сър. Ще го държим ли още?

— Съмнявам се. Проверяваме казаното от него за миналото на Хадли. Ако Конър Нилсън е водил такъв живот, какъвто той ни описа, ирландската полиция сигурно го познава.

— Освен това не е много често срещано име.