Легендата за Линкълн [bg]

— Извинявам се за грубите думи на моя агент — каза Стефани.

— Той е прав — отговори Сноу. — В тази задача няма нищо свято. Работата е мръсна и отвратителна. Цяла нощ съм се питал дали и Бригъм Йънг се е чувствал по същия начин, когато е заповядал да се приберат онези каруци и да се върне златото? Със сигурност е знаел, че ще загинат хора. Но не е имал друг избор. Както и аз.

Люк отвори вратата и излезе от колата.

Малоун и Стефани го последваха.

Когато видяха Малоун, двамата данити се наведоха да вземат оръжията си.

— Той е наш враг — каза единият от тях.

— Не, не е той — отговори пророкът. — Вашият враг е нещо много по-сложно.

Двамата не изглеждаха убедени.

— Няма да повтарям — каза Сноу. — Пуснете оръжията си и правете това, което ви казвам. Иначе ще платите цената на небето.

Двамата отново хвърлиха оръжията си. Сноу им направи знак да се отдалечат.

— Тръгвайте. Аз ще ви настигна.

Стефани тръгна първа по пътеката.

— Тя не бива да пострада — каза Малоун.

Стефани спря и се обърна към бившия си служител.

— Смяташ ли, че ще го направя?

— Зависи как ще се развият нещата.

— Имам нареждания да се уверя, че от тук няма да си тръгне нищо, което да застрашава бъдещето на Съединените американски щати.

— Добре. Върши си работата. Просто искам и двамата с колежанчето да сте наясно, още отсега, че тя не бива да пострада. Точка.

— Аз също имам работа, която трябва да свърша — каза Люк.

— Тогава я свърши. Но ако посегнеш на Касиопея, ще те убия.

Люк не обичаше да го заплашват. Никога не беше обичал заплахите. Но Стефани му беше наредила да не провокира Малоун. Щяха да се справят с Касиопея така, както се наложи. Стефани го беше предупредила, че Малоун ще е наясно със ситуацията — беше по-добре да го успокоят, отколкото да го предизвикват. Не бяха дошли, за да спечелят някаква битка, а цялата война.