Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Разплата [bg]
Разплата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Разплата [bg]

Электронная книга - «Разплата [bg]». Краткое содержание книги:

Садистът Джако Ванс, измъчвал и убивал млади момичета, избягва от затвора. В болното му съзнание се е загнездила една мисъл — той трябва да си отмъсти на хората, заради които се е озовал зад решетките. Бил е лишен от онова, което според него му се полага по право, и замисля страшна разплата. Една смърт е малко за виновниците — Ванс им е подготвил невъобразими страдания. Виновниците — главен инспектор Карол Джордан и профайлърът доктор Тони Хил, погълнати от сложните си лични отношения и преследването на нов сериен убиец, не подозират нищо за сянката, надвиснала над главите им. Страшният първи удар на избягалия убиец ги насочва по кървавата диря, превърнала се скоро в река от кръв.
1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 171
Перейти на страницу:

Пола се надяваше да открие някой дежурен в нравствения отдел в късния съботен следобед. Предполагаше, че повечето служители от отдела са се посветили на това, което правят ченгетата, когато са в почивка в събота вечер. А тези, които бяха на работа, най-вероятно бяха до един по улиците през тази най-натоварена вечер за търговията със секс услуги. Но този път имаше късмет — въпреки че по тона на ченгето, което отговори, си личеше, че е на края на психическата си издръжливост.

— Детектив Брайънт на телефона. С какво мога да ви помогна?

Пола се представи и каза името на отдела си.

— Имам нужда от някои сведения — каза тя накрая.

— Пола Макинтайър? Вие сте тази, която закъса под прикритие навремето, когато оплескаха операцията, нали? — попита той с обвинителен тон, като че ли тя носеше вина за грешката на колегите си, за която едва не заплати с живота си. Дори само споменът беше достатъчен, за да почувства как по тила й избива пот.

— А детективът, създал проблема, беше от вашата дивизия, но няма да държа вас отговорен за това — сопна се тя в отговор.

— Няма нужда да се държите така — изръмжа той. — Е, какво искате да знаете?

— Някой от вас събира ли сведения за новите момичета, които излизат на улицата? — попита тя.

— Какви сведения?

— Имена. Предистория, такива неща. Откога са в занаята. Или поне откога вие знаете за тях.

Той подсмръкна шумно.

— Нали ви е ясно, че не сме някакви шибани социални работници?

— Можете да ми повярвате, че никога не ми е минавала подобна мисъл. Разполагате ли с такива сведения или не?

— Сержантът поддържа някакъв файл. Но днес тя не е на смяна — заключи той с тон, подсказващ, че за него това изчерпва темата.

— Можете ли да се свържете с нея? Наистина е важно.

— Щом става дума за вашия проклел отдел, всичко е важно.

— Става дума за четири шибани убийства, детектив Брайънт. Наистина не ми се занимава да съобщавам на шефката си за превземките ви, но ако това е необходимо, за да ви раздвижа, ще го направя. Е, ще се обадите ли на вашия сержант да й поискате сведенията, които ми трябват, или да го направи моята шефка?

— По-кротко, детектив Макинтайър — каза той. Тя долови усмивка в тона му. — Ще й се обадя. Но не очаквайте кой знае какво.

И затвори рязко телефона.

— Копеле — каза Пола. Питаше се дали има някакъв начин да заобиколи сътрудничеството с нравствения отдел, но не виждаше как би станало това. Не и в събота вечер, когато всичките й познати от социалните служби се бяха разположили уютно пред телевизорите и гледаха поредния епизод от „Катастрофа“, похапвайки къри, поръчано от близката кръчма. Щеше да й се наложи да чака благоволението на детектив Брайънт. Копеле, и то какво.

Стейси наблюдаваше Амброуз, който разговаряше настрани с инспектор Патърсън. Безпокоеше я избраният от него начин на действие във връзка с предполагаемото скривалище на Ванс. Разбираше желанието му той да бъде човекът, който ще залови повторно Ванс. В крайна сметка, те бяха свършили основната част от работата. Би било редно те да бъдат и на първо място във вестникарските статии, децата им да ги видят по телевизията и да се гордеят с тях. Но нямаше да е толкова добре, ако избраният от тях подход станеше причина Ванс да се изплъзне през някоя дупка на мрежата. Стейси изпитваше странното подозрение, че ако това се случеше, можеха да прехвърлят вината на нея.

Тя взе мобилния си телефон и избра номера на шефката си. Дори в сегашното си психическо състояние Карол би имала по-точна преценка за операцията от тези симпатични мъже, които надали някога бяха работили по случаи, с които отделът за разследване на особено тежки престъпления се сблъскваше постоянно. Когато Карол отговори, гласът й прозвуча странно — като че ли беше настинала или нещо подобно.

— Здравей, Стейси. Има ли нещо ново?

Стейси описа всичко, което бе открила във връзка с адреса във Винтън Удс, както и намеренията на Амброуз. Карол я изслуша, без да я прекъсва, после каза:

— Аз също нямам доверие на Франклин. Той прояви от самото начало краен скептицизъм към теорията, че изобщо може да става дума за нашия приятел. Вместо да предприеме нещо почти насила, мисля, че наистина ще е по-добре да го държим настрана от операцията засега — тя помълча и добави. — Тръгвам натам. Ако потегля незабавно, би трябвало да пристигна преди хайката. Ще мога да проуча какво е положението и да преценя какви са възможностите. Благодаря ти, задето ме уведоми, Стейси.

1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 171
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)