Разплата [bg]

Докато той я наблюдаваше, Стейси се отблъсна от бюрото и се извъртя на стола си, спипвайки го на местопрестъплението.

— Имаме резултат — каза тя без следа от триумфа, който обикновено съпровождаше подобно изказване.

— Наистина ли? — Амброуз стана, отиде при нея и се вгледа в монитора й. — Винтън Удс? Какво е това?

— Изискан комплекс от самостоятелни къщи, разположението му е идеално за хора, които работят в Лийдс и Брадфийлд — отвърна Стейси. — Намира се в Западен Йоркшър, затова предполагам, че или е в юрисдикцията на инспектор Франклин, или поне много близо до границите на неговия регион. Намерих част от име в не напълно заличените материали от харддиска на Тери Гейтс и се заех с пълен преглед на имотите, сменили собственика си съгласно имотния регистър през последните шест месеца. Имаше няколко подходящи попадения, но единствено това би отговаряло идеално на изискванията на Ванс — тя кликна, написа нещо, и на екрана се появиха търговските данни за къща, построена в псевдовикториански стил. — Била е купена от компания, чието седалище е в Казахстан. Плащането е наредено от лихтенщайнски тръст, чиито банкови сметки са на Каймановите острови. Разплитането на подробностите може да отнеме седмици. Но това е точно схемата, зад която би се скрил Ванс.

— Щом казвате — отвърна Амброуз. — Заболява ме глава само като се опитам да си го изясня.

Стейси сви рамене.

— Е, нали знаем, че Ванс е успял да прехвърли всичките си пари в офшорни фирми, след като е бил арестуван — а е имал доста пари. Подобна къща би била за него идеална база за действие. Дори да възнамерява да остане тук само за няколко седмици, така притежава пълен контрол над укритието си, а същевременно се е сдобил с имот, който винаги може да продаде, когато вече няма да има нужда от него.

— О, вярвам ви — каза Амброуз. — Просто не мога да разбера мисленето на човек, готов да положи толкова усилия само и само за да си отмъсти.

Стейси се извърна и му се усмихна снизходително.

— Толкова по-добре за вас, шефе.

— Трябва да отида там — каза той.

— Не е ли по-добре да възложим на местната полиция да наблюдава дискретно къщата? Ще ви отнеме поне два часа, докато стигнете дотам, дори със синя лампа и сирена.

Амброуз поклати глава.

— Това е наше разследване. Ако съдя по това, което разказа шефката ви за Франклин, не мога да разчитам, че няма да събере хора и да връхлети в къщата с надеждата, че така ще се прослави. Тук трябва да се пипа внимателно, и ми се струва, че съм си заслужил правото да ръководя операцията. Тръгвам със специално подбрани хора. Ще поискаме подкрепа от местните веднага щом си изясним какъв е случаят — той я потупа по рамото. — Свършихте прекрасна работа. Ще се постарая шефът ми да е наясно на кого дължим пробива. Само не говорете с Франклин за това. Или с когото и да било от полицията на Западен Йоркшър.