Не заспивай [bg]

— Ами Стекъл?

— Стекъл се е самозалъгвал, че като постигне пълен контрол над всички и премахне всеки, който би могъл да му попречи, най-сетне ще намери пълно щастие.

— Ами аз?

— Ти ли?

— Аз също не правя изключение. Самозалъгвах се, че съм се справила с онзи ужасен кошмар от ученическите ми години само защото съм разказала за него на психотерапевт. Мислех си, че съм преодоляла всичко. И мисля, че терапевтката се самозалъгваше, че професионалните ѝ умения вършат чудеса. Бога ми, не чуждите лъжи ни вредят най-много. Най-много ни вредят лъжите, които сами си измисляме и в които отчаяно вярваме.

— Тъжно е, че можем да се заблудим за толкова много неща.

Тя се усмихна:

— Искаш ли да се поразходим покрай езерото?

— Разбира се.

Когато пресякоха пътя, Гърни мярна цветно петънце върху едносантиметровата покривка от отъпкан сняг, който бе останал след снегорина.

Беше с цвета на кръв.

Няколко крачки по-натам имаше друго.

От другата страна на пътя вече нямаше.

Мадлин погледна по пътя в посоката, в която се беше отдалечил Фентън, и хвана Гърни за ръката.

— Защо Ландън уби Барлоу Тар?

Той още мислеше за червените петънца в снега — почти със сигурност кръв. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае, че въпросът е към него.

— Може би се е опасявал, че Тар знае нещо. Или пък просто е мразел Тар за пречкането, за дързостта да махне онези устройства от тавана. Помня, че се оплакваше, че Тар обичал хаоса. Това е достатъчен мотив за маниак като Ландън.

— Защо си е дал труда да облече трупа със своите дрехи и да му обуе своите обувки?

— Импровизация. Може в онзи момент идеята да му се е сторила добра — да създаде объркване, да ни изкара от равновесие. Не съм сигурен, че е имал достатъчно време да го обмисли. Накрая Ландън бе подложен на голямо напрежение. Животът му, кариерата — всичко беше заложено на карта. Не искаше да разчита на снизхождението на шефовете си. Опитваше се да избегне последствията от собствените си грешки. Мисля, че съставяше плана за измъкването си в крачка.

— Какъв ужасен начин на живот.

— Да.

Замълчаха и продължиха по пътя. Фентън не се виждаше никъде и на Гърни му хрумна една обезпокоителна мисъл (може би в резултат от споменаването на план за измъкване) — да не би Фентън, осъзнал огромната си грешка, да изпадне в такова състояние, че да се застреля.

Сподели страха си с Мадлин.

Тя поклати глава:

— Съмнявам се. Направи ми впечатлението на човек, който прави много грешки, създава проблеми и болка в живота на другите хора, но винаги намира начин да оправдае това, което е направил, и да хвърли вината върху друг. Не е добър човек.