Не заспивай [bg]

Спомни си съвета на Мадлин: „Само открехни вратата.“

— Къде са тези снимки?

— На една флашка.

— Къде?

— В джоба ми.

Гърни посочи десния джоб на сакото си, който в сегашната му седнала позиция се показваше съвсем малко над масичката.

Ландън го изгледа изпитателно.

— Да ти я хвърля ли? — попита Гърни. — Или сам ще дойдеш да си я вземеш.

Ландън се поколеба. После направи крачка напред и насочи пистолета си към гърлото му.

— Бавно извади флашката от джоба. МНОГО БАВНО.

Като си придаде възможно най-плах и беззащитен вид, Гърни бавно бръкна в джоба.

С едно-единствено плавно движение хвана пистолета и без да го изважда от джоба, го насочи към другия мъж и почна да стреля.

Не разбра кой куршум го улучи и къде, но някъде около шестия изстрел Ландън нададе зверски рев и хукна назад в коридора. Докато Гърни успее да махне тежката масичка от краката си, да се изправи и да стигне до вратата с пистолет в едната ръка и фенер в другата, в тъмния коридор цареше тишина. Той го освети по цялата му дължина, но от Ландън нямаше следа.

Гърни изгаси фенера, за да не става лесна мишена и отиде до вратата на своята стая. Отключи я и отвори.

Отвътре, точно до вратата, на слабата светлина от газеника видя Мадлин — ококорена от страх, със стиснати зъби и вдигнала над главата си един ръжен, готова да удари. Остана втренчена в него около пет секунди, после си пое дъх и отпусна ръжена.

След като ѝ разказа възможно по-накратко какво се е случило, Гърни се върна в стаята на Ландън и взе лаптопите, смартфоните и оръжейното му шкафче.

Презареди пистолета, барикадира вратата на стаята и сложи нови дърва в огъня.

Навън вятърът виеше свирепо, бурята се беше разразила с пълна сила и нямаше какво повече да правят до настъпването на деня.