Марсианецът [bg]

— Готово. Какво искаш да направя?

— В конзолата на Вогъл има софтуер, който изчислява отклонения от курса при пробойни в корпуса, нали така?

— Да — кимна Мартинес. — Изчислява корекциите на курса, необходими в случай на…

— Да, да — прекъсна го Люис. — Зареди го. Искам да знам какво ще стане, ако гръмнем АВШ.

Мартинес и Йохансен се спогледаха.

— Хм. Слушам, командире — каза Мартинес.

— Автономния въздушен шлюз? — попита Йохансен. — Искаш да го… отворим?

— В кораба има много въздух — обясни Люис. — Ще ни осигури значителна тяга.

— Дааа — проточи Мартинес, докато зареждаше софтуера. — И междувременно може да взриви носа на кораба.

— Освен това ще изгубим всичкия си въздух — почувства се длъжна да добави Йохансен.

— Ще запечатаме мостика и реакторното. Всичко друго може да издържи условия на вакуум, но не ни трябва внезапна декомпресия тук, нито около реактора.

Мартинес въведе данните в софтуера.

— Мисля, че ще си организираме същия проблем, който би имал Уотни, но в по-голям мащаб. Не можем да насочим тласъка.

— Не се и налага — каза Люис. — Автономният шлюз е при носа. Изтичащият въздух ще създаде вектор на тласъка по централната ос. Просто трябва да насочим кораба противоположно на посоката, в която искаме да отидем.

— Добре, ето го резултата — съобщи Мартинес. — Пробойна при АВШ, със запечатани мостик и реакторно, ще ни ускори до двайсет и девет метра в секунда.