Марсианецът [bg]

— Е, поне Марк е добре — каза Мартинес.

— Бек — повика Люис. — Онази твоя идея… Каква би била скоростта ти на придвижване без осигурителен кабел?

— Съжалявам, командире — отговори той. — Вече направих изчисления. В най-добрия случай двайсет и пет метра в секунда. А дори да вдигна четиресет и два в секунда, ще ми трябват още четиресет и два, за да се изравня с „Хермес“ на връщане.

— Разбрано — каза Люис.

— Хей — включи се Уотни по радиото. — Аз имам една идея.

— Защо ли не се учудвам — промърмори Люис. — Каква ти е идеята?

— Бих могъл да намеря тук нещо остро и да пробия дупка в ръкавицата на скафандъра си. После да използвам тягата на изтичащия въздух и да долетя при вас. Насочването ще е лесно, защото източникът на тягата ще е при ръката ми.

— Как изобщо му хрумват такива щуротии? — вметна Мартинес.

— Хм — изсумтя Люис. — Можеш ли да вдигнеш четиресет и два в секунда по този начин?

— Идея си нямам — призна Уотни.

— Трудно ще контролираш движението си — продължи Люис. — Ще се въртиш около оста си и ще е почти невъзможно да удържиш вектора на приближаване.

— Признавам, че е убийствена идея — каза Уотни. — Но помисли си само — ще полетя като Железния човек.

— Ще продължим да търсим решение — увери го Люис.

— Железния човек, командире. Железния човек.

— Остани на изчакване — каза Люис. Свъси чело, после продължи:

— Хм… Може би идеята не е чак толкова лоша…

— Шегуваш ли се, командире? — възкликна Мартинес. — Идеята е ужасна. Ще се изстреля в космоса като…

— Не цялата идея, а част от нея — прекъсна го тя.

— Да се използва въздух като тяга. Мартинес, включи конзолата на Вогъл.

— Добре — каза той и пръстите му полетяха по клавиатурата. Екранът превключи към конзолата на Вогъл. Мартинес смени езика от немски на английски.