Смъртни врагове [bg]

Кейлъб трябваше силно да извие врат, за да погледне Джеръми. Загубата на дясното му око правеше наблюдението на човека до него доста трудно.

— Първо, знаеше достатъчно, за да проникнеш при нас — отвърна Кейлъб с обвинителен тон. — Татуировката, доктрината, фактът, че полковникът е организирал свещениците на Финеас.

— Както и че работиш с индонезийците ли? — добави Джеръми.

Кейлъб трепна от изненада, но не каза нищо.

— Полянката в джунглата… в Ириан Джая. Някакъв шибан пигмей с парцалче около бедрата и наниз от зъби около врата, предвождащ шайка търсени терористи.

Джеръми бе почти доволен, като гледаше как Кейлъб трепери от гняв.

— Спомням си, че тогава те видях за първи път — продължи Джеръми. — Мерникът на снайпера ми беше кацнал между твоите малки заешки очи. Спомням си как онзи бял боклук до теб извика името ти и как всички побягнаха, както си бяха с торби на главите, и момчетата от оперативната група ги надупчиха с пистолетите си „Марк-4“.

БАМ!

Пистолетът на Кейлъб подскочи, когато един 9-милиметров куршум проби хълбока на Джеръми, леко ожули бедрената му кост и изхвърча от крака му сред пръски кръв и разкъсаната плът, преди да се забие в пластмасовата дръжка на вратата на колата. Изгаряща болка смрази съзнанието на Джеръми за миг, но той се насили да я преодолее, поклати глава и продължи, като че ли нищо не се бе случило.

— Дали тези нещастни копелета с теб знаеха, че е решено ти да продължиш да живееш, а те трябва да умрат? — попита той, опитвайки се гласът му да не трепери. — Сигурно още чуваш гласовете им, нали? Как се чувстваш, като знаеш, че са загинали хората, които са ти вярвали?

— Скоро ще узнаеш — отвърна Кейлъб.

Той се вгледа в шофьора на колата до него, който като че ли бе чул изстрела. Мъжът се изравни още повече с тях, за да ги огледа по-добре.

Сега беше ред на Джеръми да избухне.

— По-добре ме убий сега — каза той. В ООЗ ги бяха обучили на самодисциплина, но всеки човек си имаше граници. — Защото, ако не го направиш, аз ще те убия, по дяволите.

— Както тогава там, в джунглата ли? — попита Кейлъб. — Кой от нас има сега дупка от куршум?

Той премина на червено и свърна наляво по Флорида авеню.

— Не, ще го направя както трябва — каза Кейлъб. — Първо ще ги убия пред теб, така че да можеш да почувстваш какво е да загубиш и последното, на което си вярвал в живота си.

Джеръми загуби желание да говори. Отпусна се в седалката и се вгледа в бавно стичащата се кръв по панталона му.

Има време за всичко, успокояваше се той. Ако искаше да спаси семейството си и да спре Елис, трябваше да преодолее егото си и да направи нещата по най-добрия начин, който знаеше: сам!