Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Ще имате голям успех в делата си — прошепна Хетар на Закат. Императорът на Малореа му отвърна с широка усмивка, а после погледна Барак и каза:
— Когато следващия път видите Анхег, лорд Трелхайм, кажете му, че все още възнамерявам да му изпратя сметката за всичките мои кораби, които потопи в Морето на Изтока след Тул Марду. Според мен в случая може да се говори за солидни репарации.
— От все сърце желая успех на това ваше начинание, ваше величество — усмихна се Барак. — Но мисля, че Анхег едва ли би отворил с охота вратите на своята съкровищница.
— Спокойно — прошепна Гарион на Лелдорин, който се беше приближил към него с посивяло от гняв лице още при споменаването на името на Закат.
— Да, но…
— Той не е виновен — обясни Гарион. — Братовчед ти падна убит в разгара на битката. Такива неща се случват по време на война и няма смисъл да разпалваме нови вражди. Тъкмо тези междуособици поддържат напрегнатата обстановка в Арендия от две хиляди и петстотин години.
— Сигурен съм, че всички познавате Ерионд, известен по-рано под името Еранд — продължи Силк с преднамерено небрежен тон. — Той е новият бог на ангараките.
— Нов какво?! — възкликна Барак.
— Скъпи Барак, винаги трябва да бъдеш в крак със събитията от най-новата история — отвърна Силк спокойно.
— Силк! — укорително каза Ерионд.
— Извинявай — ухили се дребничкият драснианец. — Не можах да се сдържа. Ще намерите ли в сърцето си прошка за неразумната ми постъпка, ваша божествена възвишеност? — Изведнъж Силк се намръщи. — Титлата, която използвах, ми звучи твърде недодялано. Какво обръщение мога да използвам към теб?
— Просто Ерионд.
Релг, побелял като платно, изведнъж падна на колене.
— Релг, моля те, не прави така — каза Ерионд. — Та нали ме познаваш още от дете.
— Но…
— Изправи се, Релг! — продължи Ерионд и помогна на възрастния мъж от народа на улгите да се изправи. — А, между другото, баща ми ти изпраща много поздрави.
Релг го изгледа с дълбоко страхопочитание.
— Е, добре — продължи Силк неохотно. — Май вече е време да го обявим на света. Господа — рече той, — сигурен съм, че всички си спомняте маркграфиня, Лизел, моята годеница.
— Твоята годеница!? — повтори изумено Барак.
— На всеки му се случва след време да се задоми — вдигна рамене Силк.
Всички се насъбраха около драснианеца да го поздравят, но Велвет не изглеждаше никак доволна от това.
— Какво има, скъпа? — попита я Силк. Лицето му беше въплъщение на самата невинност.
— Не смяташ ли, че пропусна нещо, Келдар? — рече тя жлъчно.
— И какво точно?
— Просто не ме попита дали съм съгласна!
— Наистина ли? Наистина ли съм пропуснал това? Ти обаче нямаше намерение да откажеш, нали?
— Не, разбира се.
— Тогава?
— Няма да ти се размине току-така, Келдар — предупреди го тя.
— Май това е твърде лошо за начало.
— Много лошо — съгласи се русокосата млада жена.
Скоро приятелите накладоха огромен огън недалеч от огромното туловище на дракона. Дурник срамежливо беше натрупал цяла камара дърва — беше ги вдигнал със силата на волята си от различни места по крайбрежието. Гарион я изгледа критично и се обърна към своя стар приятел:
— Спомням си доста дъждовни вечери, когато аз и Ерионд с часове събирахме дърва под дъжда.
— Днес случаят е специален — рече ковачът с извинителен тон. — Освен това, ако искаше нещата да се вършат по този начин, би могъл да го направиш и сам.
Гарион се вгледа в него, после изведнъж избухна в смях:
— Да, Дурник — призна той. — Сигурно си прав, но не бих желал да го казваме на Ерионд.
— Наистина ли мислиш, че той не знае?
Разговорите край огъня продължиха до късно. От последната им среща насам бе изтекло много време и сега всички бързаха да наваксат пропуснатото.
Няколко часа преди разсъмване Гарион внезапно се събуди.
Събуди го не звук, а светлина — един-единствен наситен син лъч, който окъпа целия амфитеатър със сиянието си. Скоро към него се присъединиха и други: спускаха се от тъмното нощно небе като искрящи бляскави водопади — в червено, жълто, зелено, синьо и безброй други нюанси, които не можеше да се опишат с думи. Тези невероятни водопади от светлина се подредиха в полукръг недалеч от брега и в самия център на оцветеното във всички цветове на дъгата пространство се извиси великолепният бял албатрос, размахал ангелските си криле. Сред искрящите водопади, изтъкани от светлина, започнаха да се появяват огнените образи, които Гарион вече беше виждал в Ктхол Мишрак. Алдур и Мара, Иса и Недра, Чалдан и Белар — всичките богове застанаха пред него с усмихнати лица, засияли от радост и любов.