Вуду [bg]

84.

Естебан пристъпи в килията и спря. С кого да започне? И тъй като не беше от хората, които ще агонизират над едно решение, той прекрачи тялото на момичето и се насочи към окървавената фигура на агента от ФБР. Този тип определено заслужаваше да умре. Но, разбира се, помисли си Естебан, като се усмихваше леко, той вече е мъртъв, или поне до голяма степен. Щеше да е бъркотия и звуците от пистолета в затвореното пространство щяха да накарат ушите му да писнат. Той презареди пълнителя. След това щеше да изгори собствените си дрехи заедно с труповете и оръжията — в това нямаше проблем. Кръвта в наши дни не можеше да се заличи напълно, дори със силни химически препарати, при изследване на сцената на престъпление; но самата килия можеше да бъде зазидана, без нищо да показва, че някога е съществувала. Всички тела щяха да бъдат под нея. Възможно беше в следващите дни някой да се появи и да започне да души наоколо, да търси агента. Може би Пендъргаст бе казал на някого къде отива. Но нямаше доказателства, че е дошъл: нито кола, нито кораб, нищо.

Той вкара с удар пълнителя отдолу, изтегли затвора, за да зареди, и вдигна оръжието с една ръка, а с другата прокара лъча на фенерчето по неподвижната фигура.

Ударът дойде отзад, зашеметяващо силен удар по главата, след което нещо се метна върху него като маймуна, в лицето му се впиха остри нокти и един пръст се заби в окото му. Той изкрещя от болка, завъртя се, опита се да се освободи от нападателя си, хващайки го с една ръка, докато пистолетът в другата му ръка произвеждаше оглушителна серия от изстрели. Фенерчето падна на земята с трясък и тъмнината ги погълна.

За миг съзнанието му се замъгли от изненада и болка, от неразбиране. След това осъзна: беше момичето. Той изкрещя като скачаше и се мъчеше да се отърси, ръката му зашари сляпо по нея, но стегнатата й хватка не се отпускаше и той усети очната му ябълка да се откъсва от орбитата си с влажен, всмукващ звук; ужасът и болката бяха толкова силни, че за известно време той загуби способността си за рационално мислене.

Падна на земята със стон, хватката около него се разхлаби, но когато той се претърколи и се опита да се докопа до пистолета си, осъзна, че сега го подхваща втори човек — сигурно агентът от ФБР, — и оръжието бе грубо избито от ръката му. Той замахна и удари нападателя си, освободи се, изправи се и затича, блъскайки се силно в стената, като си мислеше с отчаяние, че ръцете на нападателите му сякаш се протягат от всички посоки.